Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Но я беше подценил. Почувства остра болка, когато дребните й зъби се впиха в долната му устна, и се отдръпна. Усети в устата си вкуса на кръв. Когато момичето вдигна ръка, за да го удари, той също повдигна ръка, за да се предпази.
— Можете да ме изнасилите, ако това е желанието ви, майоре — сряза го тя с леден глас. — Но след това ще ви принадлежа още по-малко, отколкото сега.
— Трябваше през онази нощ да те вържа завинаги към себе си с верига — изруга Коул. — Оттогава насам сякаш се намирам в ада.
Алена посегна към миниатюрата. Тя небрежно остави кутийката да падне на пода на двуколката. Преди Коул да успее да реагира, тя беше скочила вече и се отдалечаваше със сковани крачки. Когато погледна още веднъж назад, в очите й блестяха сълзи.
— Не искам да правя живота ви ад, майоре. Ако питате мен, заминавайте с Роберта за Минесота. Не искам да ви виждам никога повече!
— Върни се, Алена! — изрева Коул след нея. — Веднага се върни в двуколката!
— Хайде, тръгвайте! Прибирайте се при милата си съпруга! И дайте парите и квартирата си на някоя любовница! — отвърна му гневно тя.
Коул изруга и обърна двуколката.
— Качвай се! — заповяда той, когато я настигна. — Ще те откарам вкъщи.
— А колко ще ми искате за това пътуване? — подхвърли му тя през рамо с горчив сарказъм. — Какво ще кажете за една любовна нощ? — Засмя се презрително и невъзмутимо продължи пътя си.
— Ти си невъзпитана, Алена!
— Невъзпитана? Защото не искам да легна с вас и не искам да бъда изоставена сама с дете на ръце? Вие сте невъзпитан, скъпи господин майоре! След няколко дни ще сте далеч оттук и тогава вече ще ви е все едно какво ще стане с мен.
— Ти наистина ли мислиш, че съм такъв човек? Мислиш ли, че бих те изоставил по този начин? — попита Коул.
Алена спря, скръсти ръце и го погледна враждебно в лицето.
— А какво ще правите с Роберта? Да не би да искате да я оставите като резерва и да й пробутате извънбрачното си дете? Избийте си го от главата, майоре. Вие не можете да ми дадете това, от което се нуждая. — Тя раздразнена продължи пътя си. Коул през цялото време се движеше с двуколката до нея.
— А от какво се нуждаеш, Алена?
— Това, от което се нуждаят всички жени — уточни Алена и го погледна бързешком. — Във всеки случай не искам да ставам любовница на един женкар, който на всичкото отгоре е и янки.
— Можеш да мислиш каквото си искаш за мен — започна да се оправдава Коул — но аз не съм…
— Точно така, ще си мисля каквото си искам. Тук сте прав! — С тези думи разговорът беше приключил за Алена. Тя продължи пътя си, без да обръща внимание на настойчивите молби на Коул да се качи в двуколката, въпреки че той упорито караше до нея чак до дома на мисис Хоутърн. Пред къщата момичето изтича напряко през поляната и затръшна вратата зад себе си. Коул дочу как стъпките й заглъхнаха, след което обърна двуколката и потегли към града. По пътя той си блъскаше главата над това, как можа да допусне такава глупава, идиотска грешка.
До късно през нощта мисис Хоутърн лежеше будна и се вслушваше в горчивите, мъчителни ридания, които долитаха от стаята на Алена. Дълбоко в сърцето си тя изпитваше голямо съчувствие към момичето, а и към майора. Вероятно и двамата се бяха заплели в нещо, което трудно можеше да бъде разгадано. Беше много съмнително дали физическата раздяла щеше да потуши силния пожар на техните чувства.
Вибрации разтърсиха парахода, когато беше освободено и последното въже, което го привързваше към кея. Гребните колела заработиха тежко и корабът бавно и тромаво се насочи към средата на течението. Лийла махаше с все сила и със сълзи на очи наблюдаваше как корабът отнася скъпата й дъщеря. Ангъс Крейгхъг стоеше скован и неподвижен до жена си.
Самата Роберта беше бясна. Застанала на горната палуба, тя изведнъж проумя, че наистина я отвеждат в нецивилизованата Минесота. В съзнанието й изплуваха разказите за кръвожадни индианци, недодялани дървари и полудиви трапери. Мечтите й за Вашингтон и за „бляскавото общество“ оставиха само горчив привкус в устата й. Вината за своята загуба тя приписваше изцяло на Коул. Той я беше подвел! Този висок, красив мъж, който се беше облегнал на релинга до нея, й беше противен.
Тя вдигна глава и погледът й попадна върху една самотна, стройна фигура, облечена в проста муселинена рокля, която беше застанала, вглъбена в себе си, горе на дигата.
— Алена! — Името жегна Роберта като проклятие. Тя знае какво ми причини! Вероятно малката гадина сега злорадо потрива ръце заради моята съдба, помисли си тя.
— Каза ли нещо? — стресна се Коул, откъснат от собствените си мисли.