Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Докато гледаше как тялото на влечугото се извива в предсмъртни гърчове, Шимейн почувства как по гърба й полазват ледени тръпки. Гейдж отвори задната врата, после загреба с плоската страна на ножа отрязаната глава на змията, хвана със свободната си ръка обезглавеното тяло близо до опашката и изнесе влечугото навън, за да го изхвърли през задната веранда.
Все още разтреперана, Шимейн се облегна отмаляло на чертожната маса. Измина дълго време, преди да й хрумне, че в кошницата може да има и друга змия. Нямаше представа дали тези влечуги не се събират на групи. Но вероятно ако имаше втора змия, досега вече щеше да се е показала, реши в крайна сметка тя и въздъхна облекчено. Дори се присмя на тревогите си. Просто си въобразяваше. Сега бе в безопасност. Господарят й беше убил змията и ако в кошницата имаше други, щеше да убие и тях.
В този момент чу, че на верандата се плисва вода и осъзна, че е пропуснала възможността да избяга необезпокоявано в стаята си. Притиснала кърпата към тялото си, Шимейн се втурна към стълбите, но когато дочу стъпките, които приближаваха към отворената врата, замръзна на място, обзета от ужасяващо колебание. Не можеше да напусне коридора, без Гейдж да я види. Но ако останеше, оскъдната и мокра кърпа нямаше да я защити, защото прикриваше голотата й едва-едва, и то само отпред. Тя нервно прехапа устни, загледана в кошницата, която стоеше при далечния край на ваната. Още една кърпа щеше да я покрие по-добре, но щеше ли да има време да я вземе?
Размишленията й бяха рязко прекъснати от влизането на Гейдж. Отчаяна, Шимейн се мушна между стената и масата, като сложи едната си ръка на гърдите, а другата — на корема. Това беше най-доброто, което можеше да направи, но то съвсем не успокои пърхащото й сърце.
Калейдоскоп от чувства премина през Гейдж, когато видя как прислужницата му търси убежище зад чертожната му маса. Беше напълно изумен, че все още не е избягала. Той затвори вратата зад себе си с лакът и тръгна с отмерена крачка напред по коридора, като усърдно се опита да съсредоточи вниманието си върху това как ще изтрие водата от ножа си с намасления парцал, който пазеше за такива цели в кутия близо до вратата. Спря се до прислужницата си, прокара парчето плат по блестящото острие и се направи на небрежен, което му се отдаде с неимоверно усилие.
— Имаш късмет, Шимейн — съобщи й той. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да не поглежда към нея. Много добре съзнаваше какво ще стори с него гледката на оскъдно облеченото й тяло. Но пък и за нищо на света не можеше да устои на изкушението да остане още малко близо до нея. — Змията беше отровна. Можеше да те убие. Или най-малкото да те нарани. Имаш ли някаква представа как е влязла тук?
Колкото и да се опитваше, Шимейн не можеше да укроти нервното треперене на тялото си. Беше твърде разсъблечена, за да изпитва нещо друго, освен уплаха и смущение от присъствието на мъжа в помещението. Това пролича и отгласа й.
— З-змията трябва да се е вмъкнала в кошницата с дрехи, която оставих на верандата днес следобед. П-предполагам, че се е свила върху кърпите, за да спи.
— Трябва да си благодарна, че не се е опитала да те ухапе докато си внасяла кошницата.
Шимейн вдигна колебливо очи към него и преди да успее да се възпре, той също я погледна. И това му бе напълно достатъчно, за да разбере, че наистина е загубен. Цялото благородство и почтеност, които беше възнамерявал да демонстрира в нейно присъствие, станаха на пух и прах, когато мъжките му инстинкти се надигнаха у него като тъмна орда свирепи варвари. Болезнената нужда от жена караше жадния му взор да поглъща примамливата гледка така, както аскетът поглъща първото си ядене след дълги пости. До този момент бе проклинал малките ленените кърпи, които никога не успяваха да подсушат добре тялото му, но сега беше благодарен, че точно тази кърпа е толкова тясна.
Погледът му се спусна нетърпеливо от гладките й рамене към натежалите й гърди, съблазнително повдигнати нагоре от притиснатата към тях нежна ръка. Над нея се подаваше съвсем малка част от ръба на кърпата, която не скриваше почти нищо от изкусителната вдлъбнатина между двете притиснати едно към друго полукълба. Всъщност от височината на своя ръст Гейдж имаше възможност да надникне в импровизирания корсет, оформен от кърпата и да зърне за секунда част от бледорозовата плът под нея, и това само разпали още по-силно копнежа му да види повече, всичко.