Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Пред вратата Максим спря, ослуша се за кратко, но не можа да долови никакви шумове. Той влезе решително и се прикри в тъмнината на коридора. Само няколко оскъдни свещи хвърляха светлина в трапезарията. Едно тънко като вретено момче метеше влажните дъски на пода. То се беше задълбочило в работата си и не можеше да се разбере дали забеляза влизането на непознатия.
Максим протегна ръка към въженцето на малката камбанка, която висеше на една колона до входа, но момчето не му обърна никакво внимание.
От вътрешността на гостилницата приближиха стъпки и един висок мъж с отпуснати рамене се появи на вратата в дъното на трапезарията. С поглед към входа той тръгна към Максим.
— Приближете се, моля — подкани го домакинът. — При нас, за съжаление, гости се появяват много рядко.
— Всъщност аз не съм гост, — отговори Максим в погледът на стопанина веднага стана недоверчив.
Максим напипа една монета в джоба на наметалото си и постави златния суверен на масата.
— Говорите ли немски? — попита ханджията подозрително, без да посяга към монетата.
— Казаха ми, че знаете английски, — отговори Максим.
— Как се казвате? — попита мъжът след кратка пауза.
— Сиймур… Максим Сиймур.
Домакинът отиде до масата, взе монетата и я заразглежда, докато различи, че едната страна носи образа на кралицата, а другата на непознатия, който му беше представен. Той изкриви устните си в усмивка и подхвърли монетата на Максим, която той изкусно улови и прибра в джоба си.
— Е, милорд, мисля, че сте вие — каза мъжът. — Аз съм Тоби.
Английският му беше диалектен и това издаваше обикновения му провинциален произход.
С поглед към метящото момче Максим попита:
— А той?
— Ах, не му обръщайте внимание. Момчето е глухо и недоразвито.
— Кои са мъжете, с които ще се срещна тук?
— Господин Кенет и брат му, които преди седмица дойдоха от Хамбург. Те казаха, че скоро ще се появи един джентълмен. След като видях сигнала, ви ги доведох. Очакват ви горе.
— А другите гости?
— Има само неколцина, но никой от тях не се интересува какво става тук. Те са повече или по-малко мои приятели.
Максим оглеждаше домакина замислено:
— Вие говорите добре немски — каза той. — Как е възможно да говорите този език толкова добре, а английският ви да е толкова посредствен?
Тоби мушна пръст под въжето, което беше превързал като колан и се заклатушка леко на пръстите на краката си:
— Мисля, че е по-добре всички да си мислят, че съм обикновен глупак.
— Щом искате, крийте се зад този просташки език, но когато борбата стане на живот в смърт, ние и двамата ще стоим едни до друг пред палача.
Хилейки се, Тоби разтърка врата си, като че ли усещаше студеното острие.
— Милорд, това, което казвате не звучи успокоително.
— Истината много рядко е успокоителна.
На връщане Максим се промъкна безшумно в къщата и незабелязано се изкачи по стълбите. На вратата пред своите покои спря, защото имаше усещането, че нещо се е променило. Обходи с поглед предверието, докато очите му свикнат с мрака. Огънят в камината беше загаснал. Жарта открояваше само контурите на една кушетка с висока облегалка. Не можеше да открие нищо подозрително и въпреки това имаше чувството, че не е сам.
Притвори вратата, съблече наметалото си, преметна го през ръка и се насочи към спалнята. И тук, както и в предверието, от пламтящия преди огън беше останала само жар.
Максим хвърли наметалото на един стол и запали свещ на нощната масичка. Той уморено се отпусна на ръба на леглото и започна да се освобождава от дрехите си. Когато отново стана, беше само с тесните долни гащи, които носеше от време на време вместо подплатените, къси до коленете панталони. Когато течението го докосна по голия врат, го побиха тръпки. Пристъпи към камината, разбърка жарта и сложи съчки, след това добави няколко големи цепеници, докато огънят отново запращя.