Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Под дървото стоеше самият Люсиен и се усмихваше самодоволно на хванатата птица. Памела го беше нарисувала много по-хубав, отколкото беше. Така контрастът между него и птицата ставаше още по-очевиден, което щеше да нарани Клара още по-дълбоко. В ръката си той държеше ключ, очевидно за катинара, а под него пишеше: Лордът печели своя облог.
Като фон беше нарисуван Пеъруд. Памела познаваше имението. През последните три години Люсиен я беше водил там заедно с някои от най-близките си приятели. Беше нарисувала къщата очевидно по памет, но подробностите бяха схванати добре. Листата на крушовото дърво капеха и бяха покрили земята, което трябваше да подскаже, че е есен, времето, по което щеше да изпрати Клара в Пеъруд, ако не се е отказал от облога.
Беше цинична рисунка, която обикаляше сега цял Лондон. Люсиен се усещаше сякаш зашеметен, чувстваше се безпомощен и отчаян. Беше си заслужил скандала, който тази карикатура щеше да отприщи. Заслужаваше си всеки миг от него, защото се беше отнесъл безскрупулно към човека, на когото най-много държеше, нещо повече, беше проявил към Клара зловеща жестокост. Беше само справедливо да загуби всичко, от край време най-важно за него. Ако не беше такъв глупак, мечтите му щяха да се превърнат в действителност. Но сега всичко рухваше, пред очите му и нямаше начин да се предотврати катастрофата, причинена от Памела. Всичко, което можеше да направи сега за Клара, беше да ограничи максимално щетите.
Щом видя рисунката, идеше му веднага да хукне към Барингтън, да заповяда да впрегнат каретата, да натика Клара в нея и да замине за Пеъруд, където тя щеше да е в безопасност. Беше го обладала лудата мисъл, че така може да скрие от нея карикатурата или облога, за който тя правеше намек. Силната плесница, която му зашлеви лейди Ана, след като изчака той да разгледа добре рисунката, го накара да дойде на себе си. Тя беше ужасно разгневена, и с право. Ако Роби не я беше задържал, щеше да го зашлеви още по-силно.
— Какво ще правим, Лъки? — хладният глас на Джак откъсна Люсиен от рисунката, в която се беше втренчил. — Колкото по-дълго чакаме, толкова повече бели ще станат.
— Да — измърмори Люсиен и остави вестничето. — Той вдигна глава и погледна мъжете, събрани в салона на неговия чичо. Лейди Ана и нейната дъщеря си бяха тръгнали преди час, а малко след това Джак, Улф и лорд Кърлейн се озоваха на повикването на Люсиен. Люсиен за малко да се откаже да извика лорд Кърлейн, но сега се радваше, че го е направил, защото те двамата се обединиха сега срещу Джак, Улф, Роби и гнева, който никой от тях не се опитваше да скрие.
— Трябва да изведеш незабавно лейди Клара от града — предложи Улф. — Заведи я още тази вечер в Пеъруд, и то по тъмно, та никой да не види.
— Не — възрази Роби от креслото, в което се беше отпуснал, след като лейди Ана и Сара си тръгнаха, и в което отпиваше сега от чаша бренди. — Ще е голяма грешка.
— Чуйте, съгласен съм, че положението е ужасно — намеси се Кърлейн, — но не чак толкова, че да не може да се оправи. В Лондон всеки знае, че Калън е сложил още преди няколко дена край на облога. Никой няма да вземе на сериозно този боклук.
— Само че работата не е там — отговори остро Джак. — Лейди Клара е осмяна публично. Колкото и малко значение да има това от гледна точка на вашите превратни американски разбирания за обществото, в цивилизована страна тези неща имат значение.
— Цивилизована ли? — разсмя се Кърлейн. — Имате очевидно твърде странно разбиране за значението на тази дума, но съм готов да ви повярвам, Риксли.
— Ще стане ужасно неприятно — каза спокойно Люсиен. — Най-вече за Клара. Тъй като ние двамата с вас сме причината за това, Кърлейн, ние двамата ще направим каквото можем, за да смекчим ударите. Джак, Улф и Роби ще помогнат, защото обичат Клара.
— И Бела с удоволствие ще помогне — вметна Улф. — Тя обича лейди Клара като сестра.
Люсиен кимна.
— Това е добре, защото се нуждаем от всяка помощ, която можем да получим.
— Какво трябва да направим? — попита отново Джак.
— Бих искал, ти Джак, да намериш Памела — отговори Люсиен. — Тя доста ще те затрудни, тъй че поразмисли. Не я търси там, където е най-лесно да се предположи. Предполагам, че и ти го знаеш добре.