Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Най-различни блюда със странни наименования.
— М-м-м, прекрасно.
— Помислих си, че ако не ги харесваш, нямаше да бъдат програмирани в автоготвача. — Тя стана от леглото и се огледа. — Едва ли в шкафа ще се намери някакъв халат.
— Имаш право. — Рурк изрови изпод разхвърляните възглавници разкъсания копринен корсет. — Ако не искаш да останеш гола, прикрий се с тези жалки останки.
— Друг път! — Тя вдигна роклята си от пода и я облече.
— Като те гледам, апетитът ми се възбужда.
— Дори и ти не си способен на втори рунд след онова, което току-що преживяхме.
Ала когато Рурк се усмихна, тя за всеки случай се отдръпна.
Названията на повечето блюда бяха непроизносими, но храната беше много вкусна.
— Моля те, повтори това название — обърна се Ив към съпруга си.
— Ястието се нарича „fruit de la mer a la parisienne“.
— Разбира се. Различни видове риби със сос звучи прекалено прозаично.
— Каквото и да е названието, ястието е много вкусно. — Той отново наля вода в чашата й. — Хей, лейтенант!
— Какво?
— Не се опитвай да забравиш работата си. По-добре разкажи как мина денят ти.
Тя набоде на вилицата си още една мида и заобяснява:
— Натъкнахме се на една история… — Замълча, защото осъзна, че отново тръгва по стария път. — Разкажи ми как мина твоят ден.
Той смаяно я изгледа.
— Ами да, интересува ме с какво се занимава днес, успешни ли бяха сделките ти и така нататък.
— В особено настроение си — отбеляза той, сетне сви рамене. — Реорганизирах финансите си.
— Какво означава това?
— Купих акции, на които в момента цената е паднала, продадох други с печалба, проучих сведенията за финансовото състояние на няколко компании и съответно реагирах.
— Разбирам, че си бил много зает.
— Това не е нищо в сравнение с работата, която ме чакаше следобед. — Рурк се питаше докога ще издържи Ив, без да се прозине. — От кабинета си проведох холограмна конференция относно курорта на планетата Олимп. Няма преразход на средства, но анализът показа спад в ефективността на трудовата дейност, поради което е необходимо по-задълбочено проучване.
Наблюдаваше съпругата си и забеляза, че е започнала да се отегчава, точно както бе очаквал.
— А след уморителното заседание реших да те изненадаме с един голям шоколад.
— Това е най-интересната част от описанието на ежедневието ти.
Рурк намаза с масло малка кифличка и попита:
— Скъпа Ив, защо се омъжи за мен? Защото съм богат ли?
— Естествено. Гледай да не стигнеш до просяшка тояга защото ще те зарежа.
— Много мило, че ме предупреждаваш.
Тя широко се усмихна:
— Май приключихме с обсъждането на трудовото ти ежедневие.
— И аз съм на същото мнение. А сега ми кажи на какво сте се натъкнали.
— Любов. Всичко, което научихме досега, подсказва, че любовта е причина за извършване на убийството.
Изведнъж Ив усети вълчи глад. Докато се хранеше, разказа на Рурк за изповедта на Кенет Стайлс.
— След като се запознахме със съдържанието на засекретените файлове, установихме, че Стайлс е пребил Ричард Дрейко едва ли не до смърт. Наложило се е Дрейко да постъпи в болница.
Рурк въпросително повдигна вежди:
— Интересно. Струва ми се почти невероятно, защото Ричард беше по-едър и по-силен от „съперника“ си. Стайлс бил ли е ранен?
— Не. Проверих и това. Изглежда, че гневът му е дал нечовешка сила.
— И заради гнева си се е изръсил с няколко милиона долара.
— Отгоре на всичко е загубил и младата жена Анджа с особено име. Пийбоди откри много жени с фамилията Карвъл, но нито една Анджа. Освен това възрастта им не отговаря на възрастта на тайнствената любима на Кенет Стайлс. Продължаваме издирването. Нещо ми подсказва, че чрез нея ще разрешим загадката.
— Chercher la femme.
— Какво?
— На френски е и означава „открий жената“.
Ив вдигна чашата си като за наздравица:
— Бъди сигурен, че ще я намерим.
— Анджа — едва чуто промълви той. Чу възгласа на изненада, сетне усети, че жената е познала гласа му. — Моля те, не казвай нищо. Само слушай. Трябва да говоря с теб, но не по телефона. Важно е. Съгласна ли си да се срещнем?
— За Ричард Дрейко ли се отнася?
— За всичко.
Беше сигурен, че го следят, страхуваше се дори от сянката си. Отне му доста време да промени външността си, взирайки се в огледалото на гримьорната си, за да се убеди в резултата. Чрез контактни лещи промени цвета на очите си, а чрез умело нанесен грим формата на носа и овала на лицето си. Косата си прикри с тъмнокафява перука — навярно от суета, защото не понасяше мисълта, че Анджа ще го помисли за остарял. Залепи си тънки мустачки и брада.