Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Възрастният човек кимна.
— Добре тогава — заяви колекционерът на книги. — Хайде да свършваме работата.
Ала документът продължаваше да чака неговия подпис.
Тогава Роланд се обърна към Тауър и отново му заговори на онзи странен език. Собственикът на изгорялата книжарничка видимо потрепери, след което сви устни, надраска подписа си върху листа. Еди се подписа от името на корпорация „Тет“, отбелязвайки колко странно бе усещането отново да държи химикалка в ръката си — не можеше да се сети кога за последен път беше хващал писалка.
Когато документът бе готов, сай Тауър отново се върна към предишното си състояние — погледна към младия стрелец и изкрещя с прегракнал глас:
— Ето на! Вече съм бедняк! Дай си ми моя долар! Обеща, че ще ми дадеш един долар! Чувствам как лайното в мен напира да излезе и имам нужда от нещо, с което да си избърша задника!
И след като каза това, той внезапно закри лицето си с ръце. Остана така в продължение на няколко секунди, по време на които Роланд сгъна подписания документ (Дипно бе засвидетелствал автентичността и на двата подписа) и го прибра в джоба си.
Щом букинистьт отдели длани от лицето си, очите му вече бяха сухи и бе възвърнал спокойствието си. Дори пепелявите му по принцип бузи сякаш се бяха изпълнили с цвят.
— Мисля, че сега се чувствам по-добре — каза, след което се обърна към Арон: — Мислиш ли, че тези двама кокухи също са добре?
— Според мен е напълно възможно — усмихна се Дипно.
Междувременно Еди бе измислил начин да разбере със сигурност дали това са същите онези мъже, които ще спасят Калахан от братята Хитлер — или почти със сигурност. Единият от тях беше казал…
— Изслушайте ме — каза той, — има една фраза, мисля, че е на идиш. „Гей кокниф ен иом.“ Знаете ли какво означава?
Дипно отметна главата си назад и се засмя.
— Да, прав си, наистина е на идиш. Майка ми често я изричаше, когато и кипваше от нас. Означава „ходи да сереш в океана“.
Еди кимна на Роланд. През следващите няколко години единият от тези мъже — най-вероятно Тауър — щеше да си купи пръстен с думите „Екс Либрис“, гравирани върху него. Може би — не, това звучеше прекалено налудничаво — защото самият Еди Дийн му бе подхвърлил тази идея. И Тауър — този егоистичен, алчен, окаян и жалък събирач на книги — щеше да спаси живота на отец Калахан, докато този пръстен стоеше на ръката му. Навярно щеше да умира от страх (както и Дипно), ала щеше да направи това. И…
В този момент младият мъж погледна към химикалката, с която Тауър беше подписал договора за продажба — съвсем обикновен „Бик“ — и едва сега осъзна неизмеримите мащаби на онова, което се бе случило преди малко. Те притежаваха празния парцел. Те, а не корпорацията „Сомбра“. Те притежаваха розата!
Чувстваше се така, все едно току-що го бяха простреляли в главата. Розата вече беше собственост на корпорация „Тет“, която всъщност бе фирмата на Дисчейн, Дийн, Дийн, Чеймбърс и Ко. Отсега нататък отговорността беше тяхна — за добро или за зло. В този рунд бяха излезли победители. Това обаче не променяше факта, че имаше куршум в крака си.
— Роланд — каза той, — има едно нещо, което трябва да направиш за мен…
ДЕСЕТ
Пет минути по-късно Еди лежеше на покрития с линолеум под на бунгалото по смешните си, дълги до коленете наполеонки от Кала Брин Стърджис. В едната си ръка държеше кожен колан, чието предишно предназначение бе да придържа панталоните на Арон Дипно. До тялото му имаше леген, пълен с някаква тъмнокафява течност.
Раната в крака му беше на около седем сантиметра под коляното и малко вдясно от пищяла. Плътта около нея се бе надигнала и втвърдила в неголям конус. Миниатюрният вулкан в момента бе запушен от пурпурночервена коричка съсирила се кръв. Две сгънати кърпи бяха сложени под прасеца на младия мъж.
— Възнамеряваш ли да ме хипнотизираш? — обърна се той към Роланд. После погледна към колана, който стискаше, и веднага разбра отговора. — Мамка му, значи няма да го направиш!
— Няма време — отговори му неговият дин, докато тършуваше из чекмеджетата вляво от умивалника. Когато намери това, което му трябваше, се приближи към Еди с щипци в едната си ръка и остър нож за белене на плодове в другата. Младият мъж си помисли, че това е една изключително грозна комбинация.
Стрелеца коленичи до него.
Тауър и Дипно ги наблюдаваха от дневната — прави един до друг, ококорили очи.
— Когато бяхме момчета, Корт ни каза нещо — рече Роланд. — Искаш ли да го чуеш, Еди?
— Ако смяташ, че ще помогне, защо не.
— Болката расте. От сърцето към главата, болката расте. Сега сгъни на две колана на сай Арон и го сложи в устата си.