Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Мартин прогони няколко пилета от масата и недоволно изтри повърхността й с ръкав. Хвърли бърз поглед към Изабела и попита тихо:
— Да не мислиш, че ми е приятно да живея така?
Изабела сведе глава.
— Представям си нещо по-добро — отвърна смутено тя.
— Ти видя замъка на Гундрам. Този замък беше мой. Там е домът ми, там е мястото, където искам да живея. — В гласа му прозвуча горчивина и той не направи опит да я прикрие.
След кратка пауза Мартин нареди на една от слугините да донесе вино и две чаши. Напълни своята до ръба и я изпи на един дъх.
— Не бива да пиеш толкова — прошепна Изабела.
— Това заповед ли е? — попита рязко Мартин и се намръщи.
— Не, в никакъв случай. Но пиенето не е решение.
— Това го знам и аз. Вече говориш като Рудолф!
Изабела неволно се засмя. Сложи ръка върху неговата и помоли:
— Разкажи ми какво се случи.
Мартин въздъхна и я погледна със съмнение.
— Наистина ли искаш да чуеш историята ми?
— Да, защото искам да се науча да те разбирам.
Той сведе глава и заигра с празната чаша.
— Никога няма да забравя онзи ден в Майнц, когато всички стояхме на площада пред катедралата. Нашият владетел излезе от божия дом и тълпата го посрещна с мощно ликуване. Император Фридрих бе решил да поеме кръста и да освободи Йерусалим и Светите земи от игото на неверниците. Денят беше двайсет и седми март, годината хиляда сто осемдесет и осма. Общо тринайсет хиляди души положиха клетва да вземат участие в кръстоносния поход. Беше направо невероятно, величествено!
Мартин замълча и се загледа някъде в далечината, сякаш искаше да върне картините от миналото. Изабела слушаше с огромни внимание и не смееше дори да диша. Усещаше, че това беше много важно за него.
— Гундрам беше един от рицарите в свитата на императора. Също като мен, като Рудолф и много други. Общо четири хиляди рицари последваха Фридрих в кръстоносния поход към Светите земи. Той умееше да въодушевява хората, да ги води. Беше известен с чувството си за справедливост. Всеки рицар мечтаеше да бъде като него. Естествено тази мечта беше неизпълнима, той бе недостижим. За съжаление никой от нас не желаеше да види, че междувременно императорът бе навършил шейсет и седем години и великолепната му червена брада беше осеяна със сиви кичури. В началото нямаше проблеми. Яздехме по течението на Дунава. Докато почивахме, организирахме турнири, императорът провъзгласи много пажове за рицари. Между Белград и Константинопол трябваше често да се отбраняваме срещу разбойнически банди. Византийският император Исак ни отказа обещаната подкрепа и дори взе в плен пратениците на императора. Трябваше да прекараме зимата в Адрианопол. Едва през пролетта византийците ни дадоха кораби, за да прекосим Хелеспонт.
Той млъкна отново и погледна изпитателно Изабела.
— Сигурно ти досаждам с приказките си. — В гласа му имаше умора.
— Не, в никакъв случай — побърза да го увери тя.
— Походът през Мала Азия беше безкрайно уморителен — продължи със запъване Мартин. — Храната и водата бяха оскъдни. Постоянно ни атакуваха бандити, завладяхме град Иконион само със смелостта на отчаянието. Не подозирахме, че ни очакват още по-страшни неща. Пред нас се простираше планината Таврия с остри върхове, нарязани склонове и бързи реки. Пресичането на планината почти напълно изтощи силите ни. В ранните утринни часове на десети юни лето господне деветдесето намерихме брод през реката Салеф. Озовахме се в живописна долина, където растяха тръстики, тополи и маслинови дървета. Императорът реши да направи почивка. Първо прекосихме реката и стигнахме невредими отсрещния бряг. Бяхме уморени и прашни от дългия път. Устроихме лагера си и много от нашите, между тях и императорът, се върнаха на реката да се измият. Пръв във водата влезе Барбароса, но само до коленете. Видях как изведнъж се сгърчи и падна по лице във вълните. Преди да сме успели да го хванем, течението го повлече. При това си удари главата в един клон и загуби съзнание.
— Каква трагична случайност! — извика ужасено Изабела. — Мъртъв ли беше?
— Да. Когато го извадихме от водата, вече не дишаше. Според, мен причината беше изтощението, студената вода, възрастта му, сърцето. Цялата войска бе обзета от мъка и страх, скоро избухнаха караници. Много от рицарите потеглиха обратно — според тях походът беше провален.
— Между тях и Гундрам? — попита тихо Изабела.
— Всеки имаше право да реши свободно. Никой не спря завръщащите се. Командването пое Фридрих Швабски, синът на Барбароса, и онези, които пожелаха да продължат кръстоносния поход, тръгнаха с него. Той взе тялото на баща си и го погреба в Антиохия. Реши обаче да отдели костите и да ги постави в базиликата на Светия гроб. За съжаление не успя да го направи. Много от кръстоносците умряха от глад, болести и лишения. Само хиляда души стигнаха до Акон. Там умря и Фридрих Швабски. Аз също заболях от дизентерия и треска. Един кораб откара болните в Кипър. Две години живях при братята от ордена на Йоанитите, докато се възстанових достатъчно, за да се върна в родината.