Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Уикит се извисяваше пред нея и се усмихваше. Дори и прегърбен, главата му стигаше чак до мъждукащите приказни светлини. Отново вдигна флейтата и засвири, а едновременно с това затанцува някакъв бавен танц. Имаше нещо несъвместимо в този човек, нещо чудновато, което Рени не можеше да определи. Ако беше кукла, то наистина беше оригинално творение.
Уикит спря и прибра флейтата в джоба си.
— Бавите се! — долови насмешка в плътния му глас тя. — Хайде, приятелят ви очаква!
Разпери ръка в комично-официален поклон и отстъпи. Зад него, в далечния край на дългата пещера, скрит от погледа й до този миг, зърна лагерен огън, заобиколен от няколко сенки. Рени отново се сети, че трябва да действа предпазливо, и тръгна. Сърцето й ускори пулс.
!Ксабу или някакъв сим, който много приличаше на неговия, седеше сред група много ясно очертани фигури — всички мъже в оръфани одежди като тези на Уикит. С едва загатнатите си черти и зачатъчни телесни подробности бушменът приличаше no-скоро на човече курабийка.
Пак приказки. Рени започваше леко да се изнервя.
— Добре ли си? — попита тя по личния канал. — !Ксабу! Ти ли си?
Отговор не последва и за момент й мина през ума, че са я изиграли. После симът се обърна към нея и глас, който независимо от деформацията несъмнено принадлежеше на бушмена, изрече:
— Много се радвам, че новите ми приятели те намериха. Тук съм вече от много време. Тъкмо бях започнал да мисля, че си ме изоставила.
— Говори ми! Ако ме чуваш, просто вдигни ръка.
Симът не се помръдна — седеше и я гледаше с безизразни очи.
— Никога не бих те изоставила — каза след малко тя.
— Как се озова тук?
— Намерихме го да се лута наоколо изгубен и объркан. — Уикит седна край огъня и придърпа дългите си крака. — Моите приятели и аз — посочи той останалите в кръга.
— Това са Браунбред, Уислър и Кордърой. Първият беше пълен, вторият — слаб, а третият — кльощав. Никой не беше висок колкото Уикит, но си приличаха по пъргавостта и енергичността.
— Благодаря ви.
Рени отново насочи вниманието си към !Ксабу.
— Трябва да тръгваме. Много закъсняхме.
— Сигурна ли сте, че не искате да поостанете малко с нас? — простря длани към пламъците Уикит. — Рядко ни посещават гости.
— Бих искала. Много съм ви благодарна за помощта. Но натрупахме твърде много време в мрежата.
Уикит повдигна вежда, сякаш беше казала нещо банално, но си замълча. Рени се наведе и докосна рамото на !Ксабу — съзнавайки, че там, в политехниката, сигурно докосва реалното му тяло. Въпреки ниското качество на силовото обратно захранване беше сигурна, че усеща крехкото, пилешко рамо на приятеля си.
— Хайде. Да се връщаме.
— Не знам как. — Тя усети едва доловимо униние в гласа му, придружено със страхотна отпадналост, сякаш говореше в просъница. — Забравил съм.
Рени изруга наум и набра изходната серия и за двамата, но щом пещерата около тях започна да губи очертания и да избледнява, забеляза, че !Ксабу не се включва заедно с нея. И прекъсна изключването.
— Нещо не е наред — каза тя. — Нещо го задържа тук.
— Може би ще се наложи да поостанете — усмихна се Уикит. — Би било чудесно.
— Господин Уонде може да ни разкаже още някоя история — обади се Браунбред и върху закръгленото му лице се изписа очевидно задоволство. — Нямам нищо против да чуя пак онази за риса и утринната звезда.
— Господин Уонде не може да ви разказва повече истории! — отвърна рязко Рени. Тези хора малоумни ли бяха? Или бяха просто кукли, разиграващи някаква заплетена ситуация, в която искаха да въвлекат нея и !Ксабу? — Господин Уонде трябва да тръгва. Времето ни изтече. Не можем да останем повече.
Мършавият като хрътка Кордърой кимна сериозно.
— Значи трябва да извикате господарите. Господарите се грижат за всички пристигания и заминавания. Те ще ви оправят.
Рени знаеше кои са господарите и нямаше никакво желание да обяснява проблемите си на управата на клуба.
— Не можем. Имаме… имаме си причини.
Мъжете около огъня се намръщиха. Ако бяха кукли, всеки миг можеха да изпратят някое автоматично съобщение до аварийната служба. Нужно й беше време да разбере защо !Ксабу не може да бъде изтеглен от мрежата.
— Има… има един много лош човек, който се представя за един от господарите. Ако ги извикаме, той ще ни открие. Не можем да ги извикаме.
Всички закимаха като суеверни туземци от някое долнопробно филмче по мрежата.
— Тогава ще ви помогнем! — възкликна въодушевено Уикит. — Ще ви помогнем срещу лошия! — И той се обърна към другарите си: — Девицата. Девицата знае какво да направи за тези приятели.