Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Господин Бабуту?
Тя се обърна рязко.
— Кой сте вие?
Беше висок мъж с грамадна челюст, а провисналият тъмен костюм го правеше още по-едър. Бе нахлупил висок, охлузен черен цилиндър, а около дългия му врат беше заметнат раиран шал.
— Аз съм Уикит — усмихна се широко той и докосна цилиндъра си. Опърпаното облекло не подхождаше на бързите му, енергични движения. — Изпраща ме вашият приятел господин Уонде. Получихте ли съобщението му?
Рени го гледаше внимателно.
— Къде е той?
— С неколцина мои приятели. Елате — ще ви заведа при него.
Той измъкна нещо от палтото си. Дори да беше забелязал потрепването на Рени при това негово движение, не го показа с нищо, а само вдигна очуканата флейта към устните си и изсвири няколко пронизителни такта от мелодия, която тя не можа да различи, макар да й се стори позната като детска песничка. В тревата между тях се откри дупка. Рени видя стъпала, които водеха надолу.
— Защо той не дойде сам?
Уикит вече беше до кръста в дупката и върхът на подобния му на кюнец цилиндър се намираше на равнището на очите й.
— Май нещо не е добре. Просто ме помоли да ви доведа. Каза, че може да задавате въпроси и да ви напомня за някаква игра с конец.
Играта на конец. Песента на !Ксабу. Рени усети, че от гърба й рухва товар. Никой освен бушменът не би могъл да знае за това. Цилиндърът на Уикит тъкмо потъваше в дупката. Тя го последва.
Тунелът беше като от детска книжка — дом на говорещо животно или на някакво друго вълшебно същество. Макар само след миг тя и Уикит вече да бяха се спуснали далече под онова, което представляваше повърхността, стената на тунела беше осеяна с малки прозорчета и през всяко се виждаха гледки с неестествена красота — речни долини, ливади, разлюлени от вятъра дъбови и букови гори. Тук-там по виещата се надолу спирала от стъпала имаше малки вратички, които стигаха до коляното на Рени, и всяка беше с чукало и мъничка ключалка. Тя изпита непреодолимо желание да отвори някоя от тях. Мястото приличаше на удивителна кукленска къща.
Но не можеше да се спира и да разглежда нищо. Беше принудена да се държи с една ръка за виещите се перила, а Уикит въпреки дългите си крака и широките си рамене подскачаше стремглаво по стъпалата и продължаваше да свирука на флейтата. След няколко минути изчезна от погледа й по витата стълба. Само слабите звуци подсказваха, че все още е някъде напред.
Стълбището се виеше все по-надолу и по-надолу. От време на време й се струваше, че дочува пискливи гласове иззад вратите или пък някое блеснало око наднича през ключалката. Веднъж й се наложи рязко да се наведе, за да не се обеси на въже за пране, опънато напреки над стълбата. Мънички басмени роклички, не по-големи от филия хляб, я шляпнаха изневиделица по лицето.
Слизаха все по-надолу. Още стълби, още врати и безконечните трели от неуловимото свирукаме на Уикит — Рени усети как приказният чар на това място започва да й втръсва. Умираше за цигара и за чаша бира.
Отново наведе глава, за да се промъкне през един тесен отвор в стълбището и когато се изправи, светлината беше друга. Преди да успее да реагира, краката й срещнаха неочаквана съпротива, която така я разтърси, че сигурно щеше да изпита болка, ако тялото й не беше обвързано в ремъците на политехниката. Беше стигнала дъното.
Пред нея, сякаш продължение на приказката, се простираше тайнствена пещера — като тези, които добрите дечица откриват в добрите приказки. Беше дълга и ниска, цялата от камък и мека пръст. От тавана провисваха коренища, сякаш пещерата се намираше под някаква гора, но сред гъсталака блещукаха малки светлинки. Пръстеният под беше покрит с купчинки странни предмети. Някои от тях — пера, лъскави мъниста, полирани камъни — като че ли бяха събрани и изоставени от животни и птички. Други — като една яма, пълна с крайници и глави на кукли — бяха струпани сякаш умишлено и с преднамереността си напомняха студентско произведение на изкуството на тема покварена невинност. Трети бяха съвършено непонятни — еднообразни сфери и кубове и неразгадаеми геометрични фигури, пръснати по земята. Някои като че ли излъчваха собствена бледа светлина.