Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Стая, потънала в мрак, с блещукащи над главата й звезди вместо покрив и осветени в червено пукнатини по пода. Някой или нещо стенеше.
Хиляда мъже с гладки глави като на манекени за автомобилни изпитания, всички облечени в еднакви гащеризони, седяха на две успоредни редици от пейки и си биеха шамари.
Джунгла, гъмжаща от сенки, от очи и от яркоцветни пъстри птици. За едно дърво беше завързана жена с разкъсана блуза. Около краката й бяха натрупани мазни червени цветове.
Каубойска кръчма. Лошите носеха само шпори.
Клатушкаща се корабна каюта с разлюлени газени лампи и халби в стоманени пръстени.
Блестяща бална зала — лицата на всички жени бяха скрити зад животински маски.
Средновековна странноприемница. В камината гореше буен огън и нещо виеше зад прозорчетата.
Празна градинска пейка под улична лампа.
Оглушителен тътен и ослепително сияние — вероятно клуб за танци.
Пещера с влажни стени, озарени от нишки светеща паяжина, които провисваха от тавана.
Старомодна телефонна кабина. Слушалката висеше откачена.
Пустиня със стени.
Казино, изплувало сякаш от гангстерската ера на холивудските филми.
Пустиня без стени.
Стая с под, горещ като пещ, и с железни мебели.
Строго симетрично подредена корейска градина с грухтящи в храстите голи силуети.
Кафене на открито до развалините на древна магистрала.
Терасовидна градина, издадена като театрален балкон от склона на висока канара. До нея огромен водопад се спускаше с тътен в клисурата…
Зашеметена и почти припаднала от светкавичните преходи, Рени спря на терасата. Затвори очи, докато вихрушката от цветове под клепачите й утихна, и отново ги отвори. Някои от петнайсетината гости, насядали около масите в края на градината, я изгледаха равнодушно, след което подновиха разговорите, съзерцавайки водопада.
— С какво мога да ви бъда полезен? — изникна до нея усмихнат възрастен азиатец.
— Имам проблеми с комуникатора си — отговори тя. — Можете ли да ме свържете с вашия комуникационен център?
— Дадено! Бихте ли желали маса, докато свършите работата си, господин Отепи?
По дяволите! Беше спряла в една от най-скъпите зони на клуба. Естествено, бяха проверили индекса й още с появяването й. И все пак не я арестуваха — вероятно Стримбело все още не беше обявил обща тревога. Но не биваше да разчита на това.
— Засега не, благодаря. Може да ми се наложи да си тръгна. Само лична защита, ако обичате.
Мъжът кимна и изчезна. Около кръста й се появи кръг от синя светлина, което означаваше, че е защитена. Продължаваше да чува рева на огромния водопад и да вижда как рухва долу в скалите на каньона, където изчезваше сред облак бяла пяна; виждаше и останалите гости и сред шума от водопада до слуха й достигаха откъслеци от разговорите им, но те, както би трябвало да се очаква, вече не я виждаха и не я чуваха.
Нямаше време за губене. Опита се да обмисли ситуацията спокойно. Не смееше да си тръгне, освен ако !Ксабу вече не се беше изключил, но и да беше, нямаше как да го разбере. Ако остане, беше сигурна, че Стримбело ще я намери по-скоро рано, отколкото късно. Може и да не беше обявил обща тревога — дори и като нарушител тя надали заемаше особено важно място в голямата игра, — но този Стримбело, независимо дали беше човек или ужасяващо реалистична кукла, май не се предаваше лесно. Трябваше да намери начин да остане в системата, докато открие !Ксабу или бъде принудена да се откаже.
— Телефонна връзка.
Пред нея се появи сив квадрат, сякаш някой проряза с остър нож реалността — по-скоро имитацията на реалност. Даде номера, който търсеше, след това набра идентификационния код на комуникатора си. Квадратът остана сив, но в долния му ъгъл се появи малка светеща точка — знак, че е свързана с експресната банка за достъп, която беше подготвила точно за такива критични случаи.
— Карнавал — прошепна машинално тя: ако защитата отговаряше на изискванията, тя можеше да крещи паролата до припадък, без никой да я чуе. Ако не отговаряше, всичко, което бе направила до този момент, вече беше известно на преследвачите й.
Изглежда, никой не я наблюдаваше. Банката за достъп незабавно й достави новата самоличност. Остана леко разочарована, че не усети нищо необичайно — нима промяната на формата, това почитано и древно магическо изкуство, не би трябвало да е придружена от някакво усещане? Но, разбира се, нейната форма не се промени: беше си все същият безличен сим, зад който се спотайваше все същата Ирене Сулавейо, преподавател и почасов мрежов бандит. Само индексът й беше друг. Господин Отепи от Нигерия бе изчезнал. Мястото му бе заел господин Бабуту от Уганда.