Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Уилоу, Уилоу! — чу да вика уплашено Елизабет. — Не се разболявай, моля те!
Малкото клоунско личице се притискаше до нейното, шепнеше й нещо много важно, плачеше. Тя не можеше да вижда, нито да мисли ясно. Всичко сякаш плуваше пред очите й.
И тогава изведнъж, по най-чудодеен начин, тя чу Абърнати да казва:
— Уилоу? Но какво правиш тук? — и разбра, че всичко ще се оправи.
Едва след като излязоха в коридора, далеч от клетките, Елизабет потърка лицето си на мястото, където трябваше да бъде клоунският нос и установи, че го е загубила. Изпадна в паника. Вероятно бе паднал, докато освобождаваха Абърнати. Сигурно е, че ще го намерят. Мислеше да спре, но се отказа. Вече беше прекалено късно да се направи каквото и да било. Уилоу беше много слаба, за да се върне, а тя никога не би пуснала Елизабет да иде сама. Момичето прехапа език и се съсредоточи върху настоящата си задача — да свети с фенерчето по стълбището пред тях, докато се качваха към мазето с метлите. Уилоу и Абърнати вървяха няколко стъпала след нея, като се облягаха един на друг, за да се подпират. И двамата изглеждаха така, сякаш щяха да паднат на всяка стъпка.
— Само още малко — шепнеше им Елизабет, за да им вдъхне кураж, но те нищо не отвръщаха.
Стигнаха площадката, която водеше към склада с метлите, отвориха секцията в стената и се вмъкнаха вътре. Пребледнялото лице на Уилоу лъщеше от пот и тя едва успяваше да съсредоточи погледа си.
— Не се тревожи, Елизабет — успокои тя момичето, когато видя тревожния й поглед. Но Елизабет не беше глупачка и съвсем ясно виждаше, че е много зле.
Когато успяха най-сетне да стигнат стаята на Елизабет, двете с Уилоу бързо започнаха да оправят Абърнати — разресаха сплъстената му козина, почистиха го, колкото можаха. Опитаха се да му съблекат изпокъсаните дрехи, но той толкова яростно запротестира срещу това да остане гол, че те най-сетне се съгласиха да му оставят късите панталони и обувките. Не беше както искаше Бен, но Уилоу бе твърде уморена, за да се препира. Тя чувстваше, че се изтощава все повече и повече с всяка изминала секунда.
Въпреки това, остана изненадана от себе си. Смъртта не я плашеше толкова, колкото бе очаквала.
Телефонът в антрето иззвъня и на Бен и Майлс им се стори, че звъни безкрайно дълго, докато най-сетне портиерът се появи да го вдигне. Последва кратък разговор, след което портиерът затвори и се обърна към тях.
— Госпожица Елизабет помоли да ви предам, че слиза веднага.
— Най-сетне! — възкликна Майлс със спотаен глас. Портиерът се позадържа за малко, след което се отдалечи.
— Излизам — прошепна Бен. — И добре да помниш какво трябва да правиш.
Той стана и мълчаливо изчезна зад входната врата. Слезе по стълбите и влезе в колата. Там свали кучешкия карнавален костюм, пооправи костюма отдолу и си сложи нова маска. После отново излезе от колата и влезе във фоайето.
Портиерът току-що се връщаше. Когато видя горилата да седи този път в компанията на един скелет, той се намръщи.
— Това е господин Андрюс — веднага поясни Майлс. — Чакаше в колата, но се умори. Господин Баркър се качи при съпругата си горе да помогнат на Елизабет.
Портиерът кимна разсеяно, като продължаваше да се взира в Бен. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато Елизабет, зелената дама и рунтавото куче слязоха по стълбището. Дамата в зелено не изглеждаше никак добре.
— Всичко е наред, Джон — каза Елизабет весело на портиера. Тя носеше малка чантичка с принадлежности за нощувка. — Трябва да побързаме. Между другото, щях да забравя. Ще остана през нощта у Нита Коулс. Нали ще предупредиш Майкъл? Довиждане.
Портиерът се усмихна вяло и се сбогува. Цялата група — горилата, скелетът, дамата в зелено, рунтавото куче и Елизабет бързо излязоха през вратата и се изгубиха от погледа.
Портиерът замислено се загледа подире им. Дали рунтавото куче беше обуто в панталони, когато пристигнаха?
Когато Бен Холидей приближи Франклинкското основно училище, там вече бяха пристигнали всякакви миниатюрни вещици, вампири, духове, дяволи и какви ли не страшилища, които прииждаха отвсякъде. Всички те се стрелкаха от колите към осветеното училище, също като обладани. Продължаваше да вали проливен дъжд.