Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тей се взираше в нея с възхищение.
— Как, по дяволите, успя да свършиш всичко това само за един ден?
Тя сви рамене.
— Не беше толкова трудно. — Настъпи дълга пауза, чуваше се само мекото потропване на копита. — Не беше толкова трудно, колкото онова, което ти е трябвало да направиш. — Отново се обърна към него, усмивката й бе тъжна и несигурна. — Добре си се справил, Тей.
Той се насили да се усмихне в отговор.
— Но не колкото теб.
— Не бих искала да те загубя — каза тя внезапно и се обърна напред.
Тей седеше тихо зад нея, неспособен да отговори.
Яздеха през цялата нощ и устроиха лагера си точно преди зазоряване в едно плитко дефиле, обрасло с тънко клони ясени и бели брези. Спаха само няколко часа, станаха, нахраниха се — отново суха храна. Дъждът бе започнал отново, неспирен ситен дъжд, който замъгляваше всичко в смътна сивота. Пелената на дъжда ги прикриваше. Така продължиха през целия ден и през следващия и късно през нощта на втория ден, скрити от преследвачите си. Тей яздеше при Прейа Старли, като използваше магията си да претърсва гъстия мрак. Тревожеше се не толкова, че гномите могат да ги открият, колкото да не се натъкнат случайно на тях. През повечето време яздеха бавно, защото искаха да запазят силите на конете за момента, когато щяха да се нуждаят от нея и за да ги предпазят от погрешни стъпки в пропитата с влага земя.
Тей и Прейа не говореха, бяха се концентрирали върху наблюдението, той с магията си, тя с острия си поглед. Но се притискаха в дъжда и за Тей това бе достатъчно. Той си позволи да си въобрази, че значат повече един за друг, отколкото преди. Това бе напълно безсмислено, но го караше да се чувства поне за кратко така, сякаш е намерил място и за себе си в света извън Паранор. Помисли си, че ако положи достатъчно усилия, вероятно ще открие начин да се завърне в този свят, дори без Прейа. Знаеше, че тя няма да тръгне с него, но вероятно щеше да му помогне да намери пътя. Беше обгърнал хлабаво кръста и, прикривайки я от дъжда със слабото си тяло. Усещаше как топлината й преминава в него. Чудеше се как животът му се беше стекъл така, че стигна дотук. Мислеше за избора си и се запита дали ако трябваше да го повтори, щеше да постъпи иначе.
Легнаха да спят почти на зазоряване на третия ден, като този път си намериха укритие в горичка с високи дървета, зад една закътана клисура в подножието на Кенсроу. Бяха се придвижили далеч на север от мястото, където навлязоха в долината, и сега бяха близо до западния й край. Пред тях се простираха мрачният Инисбор и проходът Беън Дроу, който щеше да ги изведе до Брейклайн. Не бяха открили следи от гноми през този ден. Започнаха да мислят, че са се отдалечили много от преследвачите си и съвсем ще се отърват от тях сред лабиринтите на планините.
Тей стана рано и видя, че Джърл вече е буден и стои в края на лагера, загледан в настъпващия ден, който отново се очертаваше да бъде мрачен, защото времето още не се бе оправило.
Едрият мъж се обърна, щом друидът се приближи.
— Тей. Доста кратка нощ, нали?
Тей сви рамене.
— Аз се наспах.
— Но май не както си свикнал да се наспиваш. Не както в Паранор, при друидите, в легло, в суха стая и с топла закуска, която те очаква на сутринта.
Тей застана до него, като избягваше погледа му.
— Това няма значение. Всички друиди са мъртви. Паранор го няма. Тази част от живота ми приключи.
Сините очи на приятеля му го изучаваха проницателно.
— Нещо те тревожи. Твърде добре те познавам, за да не го забележа. Тези дни изглеждаш доста объркан. Заради Ритън Кип ли? Заради онова, което направи, за да го отървеш от болката ли?
— Не — отвърна искрено Тей. — По-сложно е.
Джърл помълча малко и после попита:
— Да се опитам ли да се досетя, или предпочиташ да не говорим за това?
Тей се поколеба. Не беше сигурен дали въобще иска да отговори.
— Свързано е с чувството да се завърнеш към нещо, от което си бил разделен задълго — отвърна той накрая, като внимателно подбираше думите си. — Бях извън Западната земя цели петнадесет години. Сега се върнах, но сякаш вече не принадлежа на това място. Не знам нито къде трябва да бъда, нито как да действам, нито какво да правя. Ако не беше това търсене, щях да съм напълно изгубен.
— Е, може би засега то е достатъчно — внимателно отвърна приятелят му. — Може би останалото ще дойде с времето.