Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Така е — съгласи се Баркимк. — Няма съмнение, че имперски агенти са превърнали недоволството в метеж.
— Но как да го докажем? — претегли на ръка Хан остатъка от устройството. — Това май не е достатъчно.
— Устройството е за еднократна употреба, след това се самоунищожава. Разбрах какво да търся, след като ми описа какво се е случило.
А дали и отредите на смъртта на ногрите не са използвали същите? Нямаше смисъл да пита. Десет години след като бяха узнали истината за измамата на императора и бяха минали на другата страна, ногрите си оставаха докачливи по въпроса за службата им при Империята.
— Е, поне научихме нещо — каза Хан. — Кой беше сега командващ имперската флота? Нещо му изгубих края.
— Върховен командващ е адмирал Пелаеон — отвърна Баркимк. — Лети с имперския звезден разрушител „Химера“.
Хан усети как горната му устна се изкриви.
— Беше от близките на Траун, нали?
— Пелаеон служеше непосредствено под негово командване — потвърди ногрито. — Тогава мнозина го смятаха за най-важното протеже на Траун.
— Изглежда, е понаучил занаята — изръмжа Хан. — Трябва да го накараме да си плати за това — той върна устройството на ногрито. — Гледай да го запазиш цяло, докато се върнем на кораба. И не споменавай за него пред ботанците.
— Слушам, Хан от племето Соло — отвърна Баркимк и отривисто кимна, докато прибираше устройството в един от вътрешните си джобове. — Ще можеш ли да се възползваш от информацията?
— Ще я използваме — увери го Хан и избърса саждите от ръцете си. Новата република като цяло и той като неин представител бяха обвинени в убийството и раняването на почти шейсет души, а в дъното на всичко това стояха върховният командващ имперската флота Пелаеон и агентите му. — Имай ми доверие, ще я използваме.
Тъмните очи на ногрито се взряха в неговите.
— Как?
— Нямам представа — поклати глава Хан.
ГЛАВА 14
Звездните ивици се превърнаха в звезди и те пристигнаха.
— Три планети са във вътрешната система… — каза Фаун и не можа да потисне прозявката си, в която се изгуби последната сричка.
Обичайният график на екипажа предвиждаше да почива, докато стигнат системата Нираван, но Мара настоя да будува до края на пътуването. Тя се взря в бледата червена звезда и се запита струват ли си усилията.
— Втората планета може и да е обитаема — докладва Торв. — Има атмосфера… температурата изглежда подходяща…
— Движещ се обект — прекъсна го Елкин. — Местоположение петдесет на седемнайсет.
Мара хвърли бърз поглед на уредите. Според заповедта й „Звезден лед“ излезе от хиперпространството в режим на напълно невидими сензори и засега нямаше данни наблизо да има висококонтрастна сонда, годна да пробие този вид защита. От друга страна, по отношение на чуждоземна технология липсата на показания можеше и нищо да не значи.
— Накъде се движи обектът? — попита тя Елкин.
— Към втората планета — каза той, тракайки по клавиатурата. — Сега опитвам да установя крайната му точка.
— Същият вид кораб ли е, който прелетя покрай звездния разрушител на Терик? — попита Фаун.
— Профилът изглежда същият — отвърна Торв. — Не мога да кажа със сигурност без анализ.
— Изчислението на крайната точка завършено — докладва Елкин. — Намира се в северното полукълбо, тропическа зона.
— Какво има около нея? — попита Фаун.
— Не се различава нищо — отговори Торв. — И нищо, което да излъчва в уловимия енергиен спектър.
— Това място ме изнервя — изръмжа Елкин, барабанейки с пръсти по ръба на контролното табло. — Защо няма никакви данни нито за планетата, нито за системата? Има име… значи поне веднъж някой е идвал тук.
— Така е — съгласи се Фаун. — Но вероятно не е стоял дълго. По едно време при Старата република всеки можеше да отиде в неизвестна система, да проучи набързо формите на живот и да подаде молба за концесия. Наричаха го „закон на заплюването“. По целия Външен ръб бяха пръснати системи, вписани в космически карти и регистри, без никой да бе в състояние да каже какво има на тях.
— Четох някъде за това — потвърди Мара. — Сектор Корпоративен, от който не сме далеч, е злоупотребявал доста с това право.
— Да — каза Фаун. — Споделям мнението на Елкин за този свят. Ако е военна база, къде е отбраната? Всъщност къде е самата база?
— Никой не е казал, че е военна — напомни й Мара. — Използват чужда технология… само това знаем — тя погледна през наблюдателницата. — И ще си остане единственото, ако продължим да висим тук.
— Не знам — каза капитанът на „Звезден лед“. — Потвърдихме, че това е системата. Може би трябва да се върнем и да доведем подкрепление.