Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Удивено се втренчих в него, а лицето ми пламна.
— Никога не съм бил искрен, когато съм ви обиждал и съм се държал грубо с вас — продължи той, проявявайки същата кротка настойчивост и прецизност, с които винаги всяваше страх в съдебната зала. — Това е тактика. Ние, адвокатите, сме прочути с това. Запращаме топката под определен ъгъл, придаваме й определена скорост, за да получим желания ефект. Дълбоко в мен има страстно и искрено желание да помогна на студентите си да станат издръжливи, да променят нещо в този неумело скалъпен свят, в който живеем. От вас не съм разочарован. Вие сте една от моите най-ярки „звезди“.
— Защо ми казвате всичко това? — попитах аз.
— Защото е дошло време, когато имате нужда да го узнаете. Вие сте в беда, както вече казах. И сте прекалено горда, за да го признаете.
Мълчах, противоречивите мисли шеметно се въртяха в главата ми.
— Аз също ще ви помогна, ако ми позволите.
Ако той говореше истината, значи за мен бе жизненоважно да реагирам по подобаващ начин. Погледнах към отворената врата на кабинета му и си помислих колко лесно би било за всеки да влезе тук. Представих си колко лесно би било за всеки да се изправи срещу него, докато той куцука към креслото си.
— Например, ако тези изобличителни материали продължават да излизат във вестниците, ще се наложи да предприемете някои стратегически мерки…
— Мистър Грюман — прекъснах го аз, — кога за последен път видяхте Рони Джо Уодел?
Той млъкна и вдигна поглед към тавана.
— За последен път се наслаждавах на физическото му присъствие най-малко преди една година. Както е обичайно, ние разговаряхме главно по телефона. Щях да бъда с него до края, ако ми беше позволил, както вече споменах.
— Тогава значи вие не сте то виждали, нито сте говорили с него по времето, когато уж е бил на Спринг Стрийт и е очаквал екзекуцията си?
— Уж?! Странна дума използвате, доктор Скарпета.
— Не сме в състояние да докажем, че именно Уодел е бил екзекутиран в нощта на тринайсети декември.
— Вие не говорите сериозно. — Грюман изглеждаше поразен.
Обясних му какво се е случило, като добавих и това, че Дженифър Дейтън всъщност е била убита, а пръстов отпечатък на Рони Джо Уодел е бил намерен върху един стол в нейната трапезария. Разказах му и за Еди Хийт и Сюзън Стори и за данните, че някой е подправил информация, съдържаща се в АДС. Когато свърших, Грюман седеше съвсем неподвижно и не откъсваше очи от мен.
— Господи! — промълви той.
— Вашето писмо до Дженифър Дейтън не беше открито — продължих аз. — При претърсването на къщата й полицията не откри нито него, нито оригиналния факс, изпратен до вас. Навярно някой ги е взел. Може би убиецът й ги е изгорил в камината в нощта на убийството. А е възможно и самата тя да ги е унищожила, защото се е страхувала. Вярвам, че е била убита, защото е знаела нещо.
— И Сюзън Стори ли е била убита заради това? Защото е знаела нещо?
— Вероятно е така — рекох аз. — Искам да кажа, че дотук двама души, свързани с Уодел, бяха убити. Като се има предвид, че вие знаете твърде много за Уодел, може да се окаже, че сте доста напред в списъка.
— Значи мислите, че аз ще съм следващият — каза той с крива усмивка. — Знаете ли, най-много се оплаквам от Всемогъщия, защото разликата между живота и смъртта толкова често зависи от времето. Вие ме предупредихте, доктор Скарпета. Но аз не съм толкова глупав и не смятам, че ако някой се опита да ме застреля, ще мога да се спася.
— Бихте могли поне да се опитате — рекох аз. — Поне да вземете някакви предпазни мерки.
— Ще го направя.
— Може би двамата с жена ви ще си вземете почивка и ще прекарате известно време извън града.
— Бивърли почина преди три години — каза той.
— Съжалявам, мистър Грюман.
— Дълги години не беше добре със здравето… Всъщност през по-голямата част от съвместния ни живот. Сега, след като не завися от никого, съм се отдал на моите занимания. Аз съм непоправим работохолик, който иска да промени света.
— Смятам, че ако някой въобще е в състояние да промени нещо, това сте вие.
— Вашето мнение не почива на никакви съществени факти, но въпреки това го оценявам. А също така бих искал да ви изразя голямата си мъка за смъртта на Марк. Не го познавах достатъчно добре, но ми се струваше, че е свестен човек.
— Благодаря ви.
Станах и облякох палтото си. Бързо намерих и ключовете за колата.
Той също стана.
— А сега какво ще правим, доктор Скарпета?
— Може би имате някакви писма или друго, принадлежало на Уодел, което бихме могли да проверим за пръстови отпечатъци?