Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Хирано изведнъж се сети, че той дори не знае точно къде се намира Кейко, в кой хотел е отседнала.
Разбира се, за такъв голям човек като Домото сигурно е запазена стая в най-хубавия хотел, но той очевидно се е зарегистрирал под измислено име; следователно търсенето по телефона няма да доведе доникъде.
И все пак Хирано реши да позвъни в първокласните хотели на острова. В нито един от тях не бяха записани посетители на име Домото или Мацуока. Хирано се опита да измени въпроса си: „Не е ли пристигала при вас от Токио група от няколко души?“, но пак не постигна нищо. Разбира се, това съвсем не означаваше, че крият от него истината. Домото и придружаващите го лица са могли не само да се зарегистрират под чужди имена, но и да се престорят, че са пристигнали поотделно.
Оставаше само един начин — самият Хирано да замине за Токуношима. Но се оказа, че е невъзможно да си заангажира билет за самолета. В туристическото бюро му казаха, че от Кагошима до острова има два рейса дневно, но всички билети за най-близките дни вече са продадени. На Токуношима тъкмо сега се провеждала някаква научна медицинска конференция и нямало никакви места, хотелите били претъпкани. Случвало се някои пътници да продават билетите си преди излитането на самолета, но на това трудно може да се разчита — на летището чака опашка от търсещи билети. Разбира се, можеше да се отиде и с кораб, но това ще е прекалено бавно.
Хирано се чудеше какво да прави, когато му се обади Рюджи Катаяма. Той също беше прочел статията в „Майчо“.
— Много хубаво стана, че се обадихте, точно исках да се посъветвам с вас… — въздъхна облекчено Хирано и сподели страховете си с Катаяма.
— Аз вече помислих за Кейко. Струва ми се, че нищо не я заплашва. Вече са я видели с Домото и Мацуока, а и едва ли враговете й ще се осмелят да действуват като най-обикновени гангстери. При това на тях не им е известен истинският източник на информацията — опита се да успокои журналиста Катаяма.
— Но те могат да я отвлекат, да я откарат на някой необитаем остров, да я изоставят там и после да представят всичко като нещастен случай — продължаваше да се тревожи Хирано.
— Домото току-що получи Кейко. Спомнете си колко се стремеше да я има. Въпреки цялото си богатство и влияние той едва ли ще си намери друга красавица като нея. Тъй че, избийте си тия страхове от главата, Хирано-сан! Засега Домото няма никакви причини да се избавя от нея.
— И все пак аз си спомням непрестанно за Мари. Страх ме е, че Кейко може да сподели участта й …
— Е, добре. Мога да ви дам един полезен съвет. Съобщете някак на ръководителите на протестното движение на Токуношима, че там се намират Домото и Мацуока. Ще се вдигне голям шум. Тогава тия двамата ще мислят само как да офейкат невредими, а за Кейко просто няма да им остане време.
— Това го измислихте много добре!
Идеята на Катаяма наистина беше добра, предложеният от него план даваше възможност да бъде отвлечено вниманието от момичето, без да се пътува до Токуношима.
Втора част
Насрещният изстрел
Същия ден след обед телефонът в редакцията ненадейно иззвъня.
— Аз съм Минасе от „Сумикура шоджи“. Нужно е бързо да се срещнем.
За миг Хирано се обърка. Минасе не е само заместник-началник на отдела за летателни апарати, дясна ръка на вицепрезидента на „Сумикура“ Наоюки Уемура, но и човекът, който беше шантажирал Кейко. Хирано си спомни и случая, когато той, Кейко и Катаяма излизаха от ресторанта в Хараджуку, и им се мярна отдалечаващ се от тях мъж, който приличаше на Минасе.
— Откъде ме познавате? — Този въпрос сега интересуваше най-много Хирано.
— Е, кой не познава Хирано, най-добрия репортер на „Сагами шимпо“!
Е, да, славата да бъдеш „най-добрият репортер“ на малък вестник, в който работят само няколко сътрудници заедно с главния редактор, не беше чак толкова голяма и все пак беше приятно да ти го кажат. Нали именно той написа разобличителната статия за експерименталното регенериране на ядрено гориво. Съвсем вероятно е Минасе да е научил наистина за неговото съществуване от името му под тази статия. Ако е така, той не знае нищо за приятелството между Хирано, Катаяма и Кейко…
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита подчертано сухо Хирано.
— Това ще ви кажа подробно, когато се срещнем. А сега мога да ви кажа само, че бихме искали да на пишете статия.
— Статия ли?
— Да. Вашият вестник се прочу в цялата страна, четох материала ви за опитите с ядрено гориво. А сега четем с голям интерес очерците „Сгради и хора“. Виждате, че вашият вестник ни заинтересува. Имам материал за вас.