Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Зивик излезе от палатката последен. Присвивайки заслепените си от слънцето очи, огледа царящата в лагера суматоха. Десетниците бързаха към своите отряди, стотниците тичаха и ругаеха, дворяните, нисшите офицери и пажовете се мотаеха в краката на всички. Бронираните конници от Бан Ард се носеха из полето, вдигайки облаци прах. Жегата беше страшна.
Зивик ускори крачка. Мина покрай четиримата придворни бардове от Ард Карайг, които седяха в сянката на богато украсената шатра на маркграфа. Бардовете съчиняваха балада за победоносната военна операция, за гениалността на краля, за далновидността на командирите и мъжеството на обикновения войник. Както винаги, правеха това преди операцията, за да не губят време.
— Посрещнаха ни нашите братя, посрещнаха ни с хля-я-яб и сол… — изпя за проба един от бардовете. — Освободителите свои посрещаха с хля-я-яб и сол… Хей, Храфхир, подхвърли някоя неизползвана рима на „сол“!
Другият бард подхвърли рима. Зивик не чу каква беше тя.
Разположените на лагер сред върбите край езерцето войници наскачаха на крака, когато го видяха.
— Приготвяйте се! — извика Зивик, спирайки достатъчно далеч, за да може дъхът му да не повлияе на морала на подчинените му. — Преди слънцето да се вдигне на четири пръста височина, всички на проверка! Всичко трябва да блести като самото слънце — оръжия, доспехи, конят също! Ако бера срам пред стотника заради някой от вас, краката му ще откъсна! По-живо!
— Отиваме да се бием! — досети се конникът Краска, докато бързо прибираше ризата в панталоните си. — Отиваме да се бием, нали, господин десетник?
— Че къде другаде? На танци? Минаваме границата. Утре по изгрев-слънце тръгва цялата Кафява рота. Стотникът не каза в какъв строй, но нашият отряд ще тръгне най-отпред, както обикновено. Хайде де, надигайте си задниците! Строй се! Ще ви го кажа сега, защото после няма да остане никакво време. Това няма да бъде обикновена война, момчета! Велможите са измислили някаква нова, съвременна война. Някакво освобождаване или нещо подобно. Не отиваме да се бием с врага, а при тази, е… открай време наша земя, с такова… братска помощ. А сега слушайте внимателно какво ще ви кажа — хората от Аедирн да не се пипат, да не се ограбват…
— Как така? — зяпна Краска. — Как така да не се ограбват? А с какво ще храним конете, господин десетник?
— Грабете само фураж за конете, нищо друго. Но хора да не се убиват, да не се палят къщите им, да не се унищожават посевите им… Затвори си устата, Краска! Тука не ти е в селото, тука е армията, мамка ви! Слушате заповедите, иначе — на бесилото! Та както казах, да не се убива, да не се пали, жените…
Зивик млъкна, замисли се.
— Жените — завърши той след малко — да се насилват по-тихичко, и така, че никой да не види.
— На моста над река Дифне си стиснаха ръцете — завърши Лютичето. — Маркграф Мансфелд от Ард Карайг и Мено Коехорн, главнокомандващ на нилфгардските войски от Дол Ангра. Стиснаха си ръцете над кървящото, угасващо кралство Аедирн, подпечатвайки бандитското разделяне на плячката. Най-отвратителният от жестовете, познати на историята.
Гералт мълчеше.
— И след като е станало дума за отвратителни неща — обади се той след малко, изненадващо спокоен, — какво става с магьосниците, Лютиче? Имам предвид онези от Капитула и Съвета.
— При Демавенд не е останал нито един — започна поетът. — Фолтест изгони от Темерия всички, които му служеха. Филипа е в Третогор, помага на кралица Хедвиг да овладее хаоса, царящ в Редания. С нея са Трис и още трима, не им помня имената. Няколко са в Каедвен. Мнозина избягаха в Ковир и Хенгфорс. Предпочетоха неутралитета, защото Естерад Тисен и Недамир, както знаеш, бяха и все още са неутрални.
— Знам. А Вилгефорц? И онези, които са с него?
— Вилгефорц изчезна. Предполагаше се, че ще изплува в превзетия Аедирн като наместник на Емхир… Но няма нито следа от него. От него и от всичките му съучастници. Освен…
— Говори, Лютиче.
— Освен една магьосница, която стана кралица.
Филавандрел аеп Фидхаил безмълвно чакаше отговор. Загледана през прозореца, кралицата също мълчеше. Прозорецът гледаше към градините, които до неотдавна бяха гордостта на предишния владетел на Дола на Блатхан, наместника на тиранина от Венгерберг. Когато беше избягал от Свободните елфи, движещи се в авангарда на войските на император Емхир, наместникът човек беше успял да изнесе от древния дворец по-голямата част от ценните вещи, даже и някои мебели. Но градините нямаше как да ги вземе, така че ги беше унищожил.