Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Ти си тръгваш. — Вещерът подхвърли на поета повода на Пегас. — Всичко хубаво, Лютиче. Дриадите ще те изпратят две мили нагоре по реката, за да не попаднеш на войниците от Бруге, които сигурно още се въртят на другия бряг.
— А ти? Тук ли ще останеш?
— Не. Няма да остана.
— Научил си нещо. От „катериците“. Научил си нещо за Цири, нали?
— Довиждане, Лютиче.
— Гералт, послушай ме…
— Какво да те слушам? — извика той и изведнъж се запъна. — Та нали аз… не мога да я изоставя на произвола на съдбата. Тя е съвсем сама… Тя не бива да е сама, Лютиче. Ти не можеш да разбереш това. Никой не може да го разбере, но аз го знам. Ако бъде сама, с нея ще се случи същото, което някога… Което някога се случи с мен… Не можеш да разбереш това…
— Разбирам го. И затова ще дойда с теб.
— Ти си се побъркал! Знаеш ли къде отивам?
— Знам. Гералт, аз… Не ти казах всичко. Аз… чувствам се виновен. Не направих нищо, не знаех какво трябва да направя… Но сега знам. Искам да дойда с теб. Да те придружавам. Не ти казах… за Цири. За слуховете, които се носят. Срещнах познати от Ковир, а до тях на свой ред са достигнали думите на посланиците, върнали се от Нилфгард… Досещам се, че тези слухове може да са стигнали дори до „катериците“. И че сигурно вече знаеш всичко от тези елфи, които са прекосили Лента. Но позволи… аз да бъда този… Аз да бъда този, който да ти разкаже…
Вещерът мълча дълго, безволево отпуснал ръце.
— Скачай на седлото — каза той най-накрая с променен глас. — Ще ми разкажеш по пътя.
Тази сутрин в двореца Лок Грим, лятната резиденция на императора, цареше необичайно оживление. Още по-необичайно го правеше фактът, че всякакво оживление, вълнение или възбуда бяха абсолютно чужди на нилфгардското дворянство, а демонстрирането на безпокойство или вълнение се смяташе за признак на незрялост. Подобно поведение се определяше от нилфгардските велможи за толкова осъдително и недостойно, че дори незрялата младеж, от която никой не очакваше да се държи прилично, се срамуваше да покаже оживление или вълнение.
Обаче тази сутрин в Лок Грим нямаше младежи. Младежите нямаше какво да правят в Лок Грим. Огромната тронна зала на двореца беше запълнена със сериозни и строги аристократи, рицари и дворяни, всички до един облечени с церемониални черни дрехи, разнообразени единствено от белите яки и маншети. Мъжете бяха съпровождани от малобройни, но също толкова сериозни и строги дами, на които традицията разрешаваше да освежат черното облекло с минимално количество скромни бижута. Всички се правеха на благопристойни, сериозни и строги. Но всъщност бяха невероятно развълнувани.
— Разправят, че е грозна. Слаба и грозна.
— Но май е с кралска кръв.
— От незаконен брак?
— Нищо подобно. Законен.
— Значи ще се качи на трона?
— Щом императорът така е решил…
— Гръм и мълния, вижте само Ардала аеп Дахи и княз Де Вет… Ама че физиономии… Сякаш са пили оцет…
— По-тихо, графе… Учудват ли те физиономиите им? Ако слуховете се потвърдят, Емхир ще удари шамар на старите родове. Ще ги унижи…
— Слуховете няма да се потвърдят. Императорът няма да се ожени за това подхвърлено дете. Не може да постъпи така…
— Емхир може всичко. Подбирайте си думите, бароне. Внимавайте какво говорите. Вече е имало такива, които са разправяли, че Емхир не може това или онова. Свършвали са на ешафода.
— Говори се, че вече е подписал декрет за даряване на земя за нея. Триста гривена рента, представяте ли си?
— И титлата принцеса. Някой от вас виждал ли я е вече?
— Веднага след пристигането й са я дали под опеката на графиня Лидертал, а около къщата са разположени гвардейци.
— Дали са я на графинята, за да я научи поне малко на добри маниери. Разправят, че тази ваша принцеса се държи като момиче от оборите…
— Какво чудно има в това? Произхожда от Севера, от варварската Цинтра…
— Това прави още по-невероятни слуховете за сватбата на Емхир. Не, не, това е абсолютно невъзможно. Императорът ще вземе за жена по-малката дъщеря на Де Вет, както се планираше. Няма да се ожени за тази узурпаторка!
— А е време най-накрая да се ожени. За да продължи династията. Време е за малък ерцхерцог…
— Тогава да се жени, но не за тази чужденка!
— По-тихо, без екзалтации! Уверявам ви, благородни господа, че такъв съюз няма да се осъществи. Каква цел би могъл да има подобен брак?
— Това е политика, графе. Ние сме във война. Такъв съюз би имал политическо и стратегическо значение… Династията, от която произлиза принцесата, има законни титли и потвърдени права върху земите край Долна Яра. Ако тя стане съпруга на императора… О, това би било отлична стъпка! Погледнете само пратениците на крал Естерад, как си шепнат…