Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Съветът мълчеше.
— Нилфгардците ще достигнат до няколко дни до източната ни граница, тоест до устието на Долината на Понтар — продължи Фолтест, също толкова тихо. — Хаге, последната крепост на Аедирн, няма да издържи дълго. А Хаге е нашата източна граница. В същото време на южната ни граница… е станало нещо много лошо. Крал Ервил от Верден се е заклел във вярност на император Емхир. Отворил е портите на крепостите в устието на Яруга и е предал тези крепости. В Настрог, Розрог и Бодрог, които би трябвало да защитават фланга ни, сега са разположени нилфгардски гарнизони.
Съветът мълчеше.
— Благодарение на това — продължи Фолтест — Ервил е запазил кралската си титла, но сега Емхир е негов сюзерен. Така че формално Верден все още е кралство, но на практика е нилфгардска провинция. Разбирате ли какво означава това? Ситуацията се преобърна. Верденските крепости в устието на Яруга са в ръцете на Нилфгард. Не мога да пристъпя към форсиране на реката. И не мога да отслабя разположената там армия, като формирам корпус, който да отиде в Аедирн и да подкрепя армията на Демавенд. Не мога да направя това. Аз съм отговорен за страната си и поданиците й.
Съветът мълчеше.
— Император Емхир вар Емрейс, императорът на Нилфгард — продължи кралят, — ми предложи… договор. Приех предложението му. Сега ще ви изложа същността на този договор. А вие ще ме изслушате и ще разберете… Ще признаете, че… Ще се съгласите…
Съветът мълчеше.
— Ще се съгласите — довърши Фолтест, — че съм ви осигурил мир.
— И така, Фолтест е подвил опашка — промърмори вещерът, пречупвайки с пръсти поредната съчка. — Договорил се е с Нилфгард. Изоставил е Аедирн на произвола на съдбата…
— Да — потвърди поетът. — Обаче изпрати войска до Долината на Понтар, превзе крепостта Хаге и се настани в нея. А нилфгардците не минаха през проходите на Махакам и не прекосиха Яруга в Соден, не нападнаха Бруге, който след капитулацията и васалството на Ервил са притиснали от всички страни. Несъмнено такава е била цената за неутралитета на Темерия.
— Цири беше права — прошепна вещерът. — Неутралитет. Неутралитетът винаги е подъл.
— Какво?
— Нищо. А Каедвен, Лютиче? Защо Хенселт от Каедвен не подкрепи Демавенд и Меве? Нали имаха пакт, обединяваше ги съюз? Нали ако Хелмет, по примера на Фолтест, плюе на подписите и печатите на документите и потъпче кралската дума, това ще е страшно глупаво? Нима не разбира, че след падането на Аедирн и договора на Нилфгард с Темерия ще дойде и неговият ред, че той е следващият в нилфгардския списък? Нали на всички е ясно, че Каедвен трябва да подкрепя Демавенд? На света вече няма нито вяра, нито справедливост, но поне разум все още трябва да е останал, нали? А, Лютиче? Има ли все още разум на света? Или са останали само подлост и презрение?
Лютичето се извърна. Зелените фенери бяха близо, обграждаха ги в плътен кръг. Той не беше забелязал това по-рано, но сега го осъзна — дриадите се бяха събрали и слушаха разказа му.
— Мълчиш — каза Гералт. — Значи Цири беше права. Значи Кодрингер беше прав. А само аз, наивният, анахроничен и глупав вещер, грешах.
Стотникът Дигод, известен под прякора Полугалон, отметна платното на палатката и влезе, като сумтеше тежко и мърмореше ядосано. Десетниците наскачаха от местата си, заемайки армейски стойки и физиономии. Зивик ловко метна кожуха върху разположената между леглата бъчонка водка, преди очите на стотника да успеят да се адаптират към полумрака. Не че Дигод беше толкова върл противник на пиенето в лагера, а просто защото трябваше да се спаси бъчонката. Стотникът не напразно имаше такъв прякор — всички знаеха, че при подходящи условия той можеше да изпие половин галон домашна водка. Стотникът опустошаваше съдържанието на обикновеното четвъртлитрово войнишко канче на екс и рядко изливаше дори капка върху мустаците си.
— Е, как е, господин стотник? — попита Боде, десетникът на стрелците. — Какво решиха благородните командири? Какви са заповедите? Минаваме ли границата? Кажете ни!
— Ей сега — изстена Полугалон. — Ама че проклета жега… Сега ще ви разкажа всичко. Само че като начало ми дайте да пийна нещо, че ще ми пресъхне гърлото накрая. И само не ми разправяйте, че нямате, защото миризмата на домашнярка се носи на верста от палатката. И знам откъде се носи. Изпод онова кожухче ей там.
Ругаейки изпод носа си, Зивик измъкна бъчонката. Десетниците се наредиха в кръг, задрънкаха чашки и калаени канчета.
— А-а-ах! — стотникът избърса устните и очите си. — У-у-ух, бива си я. Сипи още, Зивик.