Време на презрение

— Достатъчно, достатъчно — нацупи се Стефан Скелен. — Знам какво целите с оплакванията си, господин префекте. Но напразно. Никой няма да ви освободи от дадените заповеди, не разчитайте на това. Плъхове или не, банди или не, но издирванията трябва да продължат. С всички достъпни средства, до отмяна на заповедта. Това е повелята на императора.

— Търсим от три седмици — намръщи се префектът. — И то без да сме особено наясно кого или какво търсим — призрак, дух или игла в купа сено. А последствията? Само при мен няколко души изчезнаха безследно, със сигурност убити от бунтовниците или бандите на елфите. Казвам ви, господин коронер, щом досега не сме намерили тази ваша девойка, няма и да я намерим. Дори и да е била тук, в което се съмнявам. Освен ако…

Префектът млъкна, замисли се, гледайки коронера изпод вежди.

— Тази девойка… Седмата, която язди с Плъховете…

Кукумявката махна пренебрежително с ръка, стараейки се жестът му и изражението му да изглеждат убедително.

— Не, господин префект. Не търсете прекалено лесни решения. Изрисуваната полуелфка или някоя друга бандитка с брокат със сигурност не е девойката, която търсим. Със сигурност. Продължавайте търсенето. Това е заповед.

Префектът се намръщи, гледайки през прозореца.

— А с тази банда — добави с равнодушен глас коронерът на император Емхир, Стефан Скелен, наричан Кукумявката, — с тези Плъхове или както там ги наричат… Справете се с тях, господин префекте. В провинцията трябва да има ред. Изловете ги и ги избесете, без циркове и церемонии. Всичките.