Време на презрение

В палатката стана още по-тихо, макар преди това да изглеждаше, че не е възможно да бъде по-тихо.

— Как така? — измънка най-накрая Боде. — Да не се бием с нилфгардците? На война ли отиваме, или не? Какво е това, господин стотник?

— Такива са заповедите. Не отиваме на война, само… — Полугалон се почеса по врата. — На братска помощ. Минаваме през границата, за да защитим хората от Горен Аедирн… Не, какви ги говоря… Не от Аедирн, а от Долна Мархия. Така каза благородният господин маркграф Мансфелд. Каза още, че Демавенд така или иначе е претърпял поражение и за това е виновна лошата му политика, така че с него вече е свършено, и с Аедирн — също. Нашият крал е заел много пари на Демавенд, предоставял му е помощи, и сега всичко трябва да бъде върнато с лихвите. А също така не можем да позволим нашите земляци и братя от Долна Мархия да бъдат поробени от нилфгардците. Трябва да ги освободим. Защото Долна Мархия е открай време наша земя, някога тези земи са били под скиптъра на Каедвен и сега ще се върнат там. Всички земи до река Дифне — там ще е границата. Такъв договор е сключил нашият милостив крал Хенселт с Емхир от Нилфгард. Но договорът си е договор, а Кафявата рота трябва да заеме позиция при реката. Разбрахте ли ме?

Никой не отговори. Полугалон се намръщи, махна с ръка.

— А, мамка му, май нищо не разбрахте, както виждам. Е, аз също нищо не разбрах. Но нали за това са кралят, графовете, войводите и дворяните. А ние сме войска! Нашата работа е да изпълняваме заповеди — отиваме за три дни при реката Дифне и заставаме там като стена. И това е всичко. Сипи, Зивик.

— Господин стотник… — запъна се Зивик. — А какво ще стане… Какво ще стане ако, например, аедирнската армия започне да се съпротивлява? И ни прегради пътя? Все пак ще минаваме с оръжие през тяхната страна. Тогава какво?

— А ако нашите земляци и братя — подхвана язвително Стахлер, — тези, които уж трябва да освободим… Ако те започнат да ни обстрелват с лъкове и да ни замерват с камъни? А?

— След три дни трябва да сме при Дифне — отсече Полугалон. — Не по-късно. Тези, които поискат да ни спрат или забавят, явно са ни врагове. А враговете трябва да разпердушиним с мечовете. Но внимавайте! Чуйте заповедта ми! Да не се палят нито села, нито къщи, да не се взема имуществото на хората, да не се граби и да не се насилват жени! Набийте си това в главите, войници, защото който наруши тази заповед, ще отиде на бесилото. Това войводата ми го повтори десет пъти — не отиваме, мамка му, на нашествие, а на братска взаимопомощ. Какво ми се зъбиш, Стахлер? Това е заповед, мамка му! А сега бягайте при отрядите си, вдигайте всички на крака, конете и снаряжението трябва да светят като луната при пълнолуние! Преди закуска всички роти да се строят, самият войвода ще прави проверка с командващите! Ако бера срам заради някой отряд, десетникът му ще ме запомни! Изпълнявайте!