Време на презрение

— О, богове, войводо — задави се жрецът Вилемер. — Та това е посланик! Личността на посланика е свещена и неприкосновена! Не бива…

— Не бива ли? Ще ви кажа какво бива и какво не бива! Не бива да се бездейства и да се гледа как агресорът опустошава страни, с които сме в съюз! Лирия падна! Аедирн ще падне всеки момент! Демавенд няма да може да спре Нилфгард сам. Трябва незабавно да се изпрати експедиционен корпус в Аедирн, трябва да се облекчи положението на Демавенд чрез удар на оттатъшния бряг на Яруга! Там има малко войска, по-голямата част е прехвърлена в Дол Ангра. А ние тук заседаваме! Вместо да се бием, бърборим! Че и отгоре на всичко приемаме нилфгардски посланици!

— Замълчете, войводо. — Княз Херевард от Еландер изгледа студено стария боец. — Това е политика. Трябва да се научите да гледате малко по-надалеч от конските ноздри и своето копие. Посланикът трябва да бъде изслушан. Император Емхир сигурно не го е изпратил при нас без причина.

— Ясно е, че не е без причина — промърмори Бронибор. — Емхир в момента разгромява Аедирн и знае, че ако се намесим и ние, а заедно с нас — и Редания и Каедвен, ще го разбием и ще го изтласкаме отвъд Дол Ангра, в Ебинг. Знае, че ако ударим Цинтра, ако го уцелим в мекия търбух, ще го принудим да се бие на два фронта. Него го е страх от това! Затова се опитва да ни сплаши, за да не се намесваме! Точно с такава задача е дошъл тук нилфгардският посланик!

— Значи трябва да изслушаме посланика — повтори князът. — И да вземем решение, съответстващо на интересите на нашето кралство. Демавенд безразсъдно провокира Нилфгард и сега си носи последствията. А аз изобщо не бързам да умирам за Венгерберг. Това, което става в Аедирн, не е наш проблем.

— Не е наш? Какви ги плещите, по дяволите? Това, че нилфгардците вече са в Лирия и Аедирн, на отсамния бряг на Яруга, че от тях ни отделя само Махакам, вие наричате „не наш проблем“? Човек не трябва да има капка разум, за да…

— Стига с тия спорове! — прекъсна ги Вилемер. — Нито дума повече. Кралят идва!

Вратата на залата се отвори. Членовете на кралския съвет се изправиха, отдръпвайки назад столовете си. Много от столовете бяха празни. Главнокомандващият и повечето командири бяха при отрядите си в долината на Понтар, в Махакам и при Яруга. Празни бяха и столовете, обикновено заемани от магьосниците. Магьосниците… „Да — помисли си жрецът Вилемер, — местата, заемани от магьосниците тук, в кралския двор във Визима, стоят празни вече много дълго време. Кой знае дали няма да е завинаги.“

Крал Фолтест бързо прекоси залата, спря се при трона, но не седна, а само се наведе, опирайки ръце в масата. Беше много блед.

— Венгерберг е обсаден — изрече тихо кралят на Темерия — и ще падне всеки момент. Нилфгард върви непоклатимо на север. Обкръжените полкове още се бият, но това няма да промени нищо. Аедирн е загубен. Крал Демавенд е избягал в Редания. Съдбата на кралица Меве е неизвестна.