Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Е, значи ще се разбираме добре — кимна доволно детектив Кастър и натисна запалката на колата.
Включихме се в движението и последвахме знаците към центъра.
— Ще спрем на три места. Първо в моргата — която се намира в едно предградие, наречено Фармингтън, на около десет минути от тук. След като идентифицирате тялото, ще отидем до апартамента на мистър Долински, преди да се отправим към офиса му в месечника Домашен компютър. Шефът му… — тя отвори малък черен бележник — … някой си мистър Дуейн Хелман помоли да се види с вас. Мисля, че е доста разстроен от случилото се.
— Какво точно се е случило?
— Мистър Долински се е хванал с тръбата.
— Какво е направил?
— Обгазил се е. В колата си. — Тя посегна пак към бележника, отвори го и докато шофираше, прочете бележките си. — Тойота Корола от осемдесет и седма, намерена в Елизабет парк снощи в два и тридесет и три от патрулна кола по време на рутинна обиколка. Починалият е паркирал в гориста местност край малко езеро. Двамата полицаи намерили градински маркуч, закачен към ауспуха, другият край на маркуча пъхнат в десния преден прозорец, всички прозорци на колата облепени с тиксо, колата пълна с дим… С други думи — класическото самоубийство на тръбата. Имаме по две-три такива всеки месец.
Дръпнах силно от цигарата си и погледнах през прозореца.
— Съдейки по приготовленията, които е направил мистър Долински, не е имало викове за помощ. Полицаите са открили квитанция от Уол-Март на предната седалка. От времето, когато е написана квитанцията… — Още един поглед в бележника. — … Пет и тридесет и осем вчера следобед, изглежда, че мистър Долински е купил тиксото и градинския маркуч от Уол-Март, наблизо до апартамента му в Западен Хартфорд, а после е подкарал направо към Елизабет парк.
Пет и трийсет и осем. В една тъмна, пуста зимна нощ. Ако на път към този Уол-Март Айвън се беше забавил само с двайсет и две минути, тогава магазинът щеше да затвори до пристигането му. И това може би щеше да го принуди да отложи смъртта си за следващия ден. И може би, на сутринта, всеобхватното чувство за безпомощност щеше да премине.
— Обзалагам се, че знам за какво си мислите — погледна ме детектив Кастър. — Само ако ми се беше обадил. Само ако знаех колко зле се чувства той. Само ако… Права ли съм?
Свих рамене.
— Най-лошото при самоубийствата е начинът, по който са наказани живите. Но… може ли да бъда откровена? Той очевидно е искал да си замине. Защото намерихме бутилка уиски и празно шишенце валиум на седалката до него. Рецептата е била на негово име, което ме кара да се чудя: отдавна ли е изпаднал в депресия?
Обясних й за смъртта на дъщеря му, за провала на брака му, за проблемите в работата, начинът, по който „Компютърен свят“ изведнъж беше погубен.
— Значи на мистър Долински са му се струпали доста големи проблеми — каза детектив Кастър.
— Онова, което ме смущава, е, че преди шест-седем седмици Айвън беше в най-добрата си форма от години насам. Тъкмо беше намерил тази нова работа и наистина гледаше с оптимизъм към бъдещето…
— Говорил ли сте с него от тогава?
— Не, бях доста зает. Той не е ли оставил някаква бележка, някакво обяснение?
Обратно към бележника.
— На арматурното му табло имаше писмо. Кратко и ясно: вашето име и телефонният ви номер, както и лично послание към вас: Кажете на Нед, че съжалявам заради това, че пак го карам да подрежда след мен. Това беше то.
Издишах шумно и усетих как гърлото ми се стяга, за да потисне риданието.
— Той правеше ли грешки в работата? — тихо попита детектив Кастър.
— След смъртта на дъщеря си, да.
— И вие често трябваше да го покривате?
— Предполагам.
— Значи ви е възприемал като свой приятел.
Очите ми започнаха да се насълзяват.
— Да. Аз бях негов приятел.
Влязохме във Фармингтън, после подкарахме към Университета в Кънектикът по медицина и стоматология. Офисът на хартфордския медицински патолог беше разположен в мръснобяла бетонна сграда. Паркирахме колата. Когато приближихме главния вход, покрай нас зави една линейка и се насочи към задната част на сградата.
— Отзад правят доставките — тихо ми обясни Кастър. После допълни: — Ще приключим с това колкото е възможно по-бързо. Хартфордската морга се гордее с бързото си обслужване.
В сградата едно униформено ченге разговаряше с администратора на моргата. Детектив Кастър приближи до бюрото, показа си значката и посочи към мен. После ми кимна да я последвам в стаята за роднините. Просто, функционално обзавеждане. Кафе-машина. Бележка на една от стените с множество имена на болнични свещеници от различни вероизповедания.