Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
И после беше вече сутрин. И телефонът звънеше. Погледнах към радиобудилника, спомняйки си, че бях забравил да го наглася да звъни. Осем и три минути. Мамка му. Мамка му. Мамка му! Никога нямаше да успея да стигна в РС решения до осем и трийсет. Медузата щеше да е доволен; това щеше да му даде повод да удвои седмичната ми квота. Прецаках се. Пак.
Изправих се в леглото. Главата ми още беше замъглена от съня. Телефонът продължаваше да звъни. Успях да го вдигна и да промърморя:
— Да?
— С мистър Нед Алън ли говоря — попита жив женски глас. Несъмнено „Телепродажби“.
— Продавате ли нещо? — попитах.
Жената се ядоса.
— Нищо не продавам. Просто се опитвам да открия мистър Нед Алън. Вие ли сте този мистър Алън?
— Да, аз съм.
— Аз съм детектив Дебра Кастър…
Сега бях напълно объркан.
— С ченге ли говоря?
— Говорите с детектив от полицейското управление на Хартфорд, Кънектикът.
Хартфорд? Защо, по дяволите, ще ми звъни някакво ченге от Хартфорд?
— Съжалявам — казах аз, — още не съм се събудил съвсем. И закъснявам за работа. Може би ще можете да ми се обадите пак?
Тя не обърна внимание на молбата ми и продължи:
— Познавате ли мистър Айвън Долински?
Изведнъж се събудих съвсем.
— Айвън? Разбира се, че го познавам.
— Каква е връзката ви с него?
— Случило ли се е нещо?
— Моля ви, отговорете на въпроса, мистър Алън.
— Две години му бях шеф. Той добре ли е?
— Оставил е името ви и телефонния ви номер в бележката си…
— Бележка? Каква бележка?
Възцари се дълго мълчание. И аз изведнъж потреперих. Защото осъзнах какво ще ми каже тя.
— Съжалявам да ви информирам, че мистър Долински се е самоубил нощес.
5.
Тя ме чакаше на гарата. Към петдесетте. Пет фута и два инча. Посребрена коса. Тъмносин костюм с панталон, който подчертаваше леката й пълнота. Издатина на бедрото, където под сакото й не чак толкова дискретно бе скрит служебният й револвер. Ръкостискане, което временно блокира кръвообращението в пръстите ми.
— Нед Алън? — попита тя, когато приближи до мен на перона. — Детектив Кастър.
— Много мило от ваша страна, че ме вземате от тук — отбелязах аз.
— Част от службата. Благодаря, че пристигнахте тази сутрин. Искаме да уредим тези въпроси колкото може по-бързо. Шефът ви добре ли възприе факта, че си вземате почивен ден?
— Не.
— О, той е от онези, нали?
— Недоизказването на годината.
— Ако искате, мога да му се обадя, да му обясня защо се нуждаем от вас тук.
— Благодаря, но това няма да помогне много. Този тип е кръгла нула, що се отнася до съчувствието.
Всъщност, когато се обадих на Медузата след разговора си с детектив Кастър и обясних, че трябва да отида до моргата в Хартфорд, за да идентифицирам един труп, той попита:
— Починалият член на семейството ти ли беше?
— Не — един човек, с когото работих, но…
Медузата ме прекъсна.
— Ако беше член на семейството, щяха да ти се полагат три почивни дни с пълно заплащане. Но щом е просто човек, с когото си работил…
— Виж какво, той наистина няма никакви близки роднини, така че…
— Това си е негов проблем. Щом трябва да отидеш в Хартфорд, губиш днешната си надница. Ако те няма и утре, губиш вторника и квотата ти скача с още три. Ясен ли съм?
— Утре ще бъда там. — И после затворих, преди да кажа нещо, заради което да ме уволни.
Влязохме във форд ескорта на Кастър, по който нямаше отличителни полицейски знаци. Тя си закопча колана, завъртя ключа на стартера, бръкна в жабката и извади пакет цигари Мериш.
— Надявам се, че не възразявате?
Аз прерових джобовете на палтото си, докато намеря своите Уинстън.
— Колега пушач — усмихнах се, пъхайки цигара между устните си.