Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Добре.
Сам се изправи на колене и си пое дъх:
— Сега!
Реми стана и започна да стреля. Стъклото се пръсна. Сам изскочи иззад масата, хвърли се наляво, грабна полуавтомата и побърза отново да се скрие.
— Какво чакат? — попита Реми.
— Подкрепление или по-сериозно оръжие, предполагам. Трябва да изчезнем, преди някое от двете да е дошло.
Сякаш по знак от рамката на вратата се появи ръка, която метна нещо в стаята. То отскочи от ръба на масата, падна на пода, завъртя се и спря.
— Залегни! — изкрещя Сам.
Движейки се по инстинкт и разчитайки, че правилно е разпознал хвърления предмет, той скочи и го шутира обратно към вратата. Щом стигна до прага, предметът избухна. Разнесе се ослепителна бяла светлина и оглушителен гръм. Сам залитна назад и падна зад масата.
— Какво, за Бога, беше това? — попита Реми, тръскайки глава, за да се окопити.
— Звуково заслепяваща граната. Специалните части ги използват, за да отклонят вниманието на лошите. Много шум и светлина, но без шрапнели.
— Как разбра?
— От „Дискавъри“. Сега поне знаем едно: опитват се да избегнат стрелбата тук.
— А какво ще кажеш сега ние да им отвлечем вниманието? — предложи Реми, насочвайки „Глока“.
Сам се огледа. На стената срещу паникбутона имаше плексигласова кутия с голяма жълта гъба, на която беше нарисуван знак във формата на водна капка.
— Това ще свърши работа. Два изстрела, ако обичаш.
— Готово.
— Давай!
Реми изскочи и откри огън. Сам се хвърли срещу стената и разби плексигласовата кутия с приклада на МР5. Дръпна ръчката надолу. От невидимите високоговорители се разнесе компютърен женски глас, който направи съобщение първо на руски, после на английски език:
„Предупреждение. Пожарогасителната система е активирана. Незабавно напуснете района. Предупреждение. Пожарогасителната система е активирана.“
Сам се върна при Реми.
— Ще вали. Пази разпечатката!
— Вече съм я скрила.
— В пазвата?
— На по-сигурно място. Намерих найлоново пликче с цип.
С периферното си зрение Сам мерна движение до вратата вдясно. Завъртя се и стреля три пъти. Един монитор в контролната зала се пръсна със заря от искри, после задимя. Сам отново се скри зад масата.
От тавана се спуснаха сребристи дюзи. След секунда се чу свистене и шурна вода. Сам надникна над масата точно навреме, за да види как един мъж бяга през нишата и изчезва през вратата.
— Да се махаме, преди да е пристигнала кавалерията — изплю Сам вода от устата си.
— Чакай да проверя колко куршума ми остават… Девет. Готова съм, когато кажеш.
— Щом тръгна, стреляй три пъти през вратата и ме последвай. Движи се точно зад мен. Ясно?
— Да! — Хайде!
Сам се изправи и хукна. Докато минаваше край масата грабна един от столовете на колелца. На три метра от вратата го блъсна пред себе си и го изрита. В този момент иззад касата се показа мъж. Столът, който вече се носеше напред и се въртеше, подсече краката му. Той размаха ръце и падна назад върху димящия монитор. С още три крачки Сам вече беше излязъл през вратата. Обърна оръжието и удари мъжа с приклада. Носът изхрущя зловещо и мъжът се свлече безжизнен върху стола.
Сам взе неговия МР5 и го подаде на Реми.
— Сега какво? — попита тя, отмятайки мократа коса от лицето си.
— Нищо особено. Ще бягаме, за да си спасим кожата.
Изтичаха през първата врата, през нишата, после през вратата с четеца за карти и по коридора, където водата вече стигаше до глезените им. Флуоресцентните лампи на тавана бяха угаснали.
— Имаш план, нали?
— Не бих го нарекъл план. По-скоро скица.
— И това става.
Сам се обърна към Реми и я хвана за свободната ръка.
— Готова ли си? Може да се наложи да направиш нещо, което не искаш.
Реми се усмихна. По бузите й устните й се стичаха струйки вода.
— Например да застрелям някого? Не се безпокой, те започнаха първи.
— Това е моето момиче. Добре, на три. Стой ниско за прикритие. Ако нещо мръдне, стреляш.
— С удоволствие.
Сам хвана дръжката на вратата.
— Едно, две…
Глава 41
— … Три!
Приведен, Сам отвори вратата.
С изключение на лунните лъчи, които се процеждаха през тавана, оранжерията тънеше в тъмнина. Тя беше отделена от зоната на лабораторията и тук не валеше. Водата от коридора обаче започна да залива пода й.