Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

— Това ли беше всичко? Няма ли друго? — запита отец Хенри с лек тон, ала веднага съжали, че думите му прозвучаха тъй, като че си правеше шега с тежките мъки на младежа.

— Не… това беше всичко… това ще рече, че съм имал лоши помисли, погрешни помисли, които искам да премахна от себе си — рече Арн, очевидно объркан.

Отец Хенри веднага почувства облекчение, че Арн е тъй откровен, че има контрол над думите си, когато му бе зададен озадачаващ въпрос. Тогава се случи нечуваното, Божията милост, която често надвишава човешкия разум. Отец Хенри си пое дълбоко въздух, допита се още веднъж до Бога, преди да изрече двете решителни думи. След това изчака известно време, докато отново усети Божията подкрепа, от която се нуждаеше, в себе си.

— Те absolve, прощавам ти в името на Отца, Сина и Светия дух, синко — рече той, след което прекръсти Арн и себе си.

Арн го зяпаше като омагьосан и не можеше да осъзнае това, което се бе случило. Отец Хенри изчака, докато съдържанието на думите му проникна в дълбините на съзнанието на Арн. След това той се прокашля дълго, този път напълно сигурен в това, че дава знак за пояснение.

— В действителност Божията милост е огромна, ти сега наистина си освободен от греха, синко. Аз опростих греховете ти като твой изповедник, в качеството си на смирен Божий слуга и с Неговата подкрепа. Нека се порадваме на това велико нещо, което се случи, но да не го омаловажаваме. Трябва да знаеш, че и аз използвах всичкото това време, през което се бе усамотил, за да се допиташ до Бога. И ако Бог ти е казал нещо различно от това, което рече на мен, то в това има някаква умисъл, тъй като става въпрос за нещо изключително сложно, най-сложното, с което съм се сблъсквал като изповедник. Тази болка, която изстрада през тези дни, когато най-искрено се покая, по този начин бе част от изпитанието.

— Но… все пак… не е възможно… убийство? — заекна Арн.

— Не ме прекъсвай и ще разбереш — продължи отец Хенри уверено, но успокоен, тъй като Арн се оказа много по-разговорлив, отколкото се бе боял, че ще бъде. — В този случай Божият свят е двоен и ние трябва да се опитаме да видим цялото. Там навън има един свят, extra muros с присъщите му понякога странни закони. По тези закони ти не си виновен. Дотук всичко е много просто. Ние имаме своя по-висш свят intra muros и той ни поставя значително по-големи изисквания. Първо, моят собствен грях и грехът на брат Гилберт е много по-голям, що се отнася до убийствата. След малко ще ти обясня това по-задълбочено. Второ, трябва да се опитаме да погледнем на деянието ти от Божията перспектива, колкото и да ни е трудно на нас, бедните грешни човеци. И трябва да разберем каква е била целта му. Той те закриляше не заради това деяние. В това можеш да си убеден. Голямата ти задача в живота, каквато и да е тя, все още е пред теб. Но Бог използва най-практичния инструмент, който Му беше под ръка, за да накаже мъже, които бяха съгрешили тежко. Тъй като беше така: Те са принудили тази млада жена Гунвор, която ти си срещнал за пръв път онзи ден, да се ожени за мъж, който я отвращава, и са я принуждавали заради собствената си похот и печалба. Когато тя в отчаянието си се е опитала да избяга от противното си страдание, те са се изпълнили с ярост и са щели да убият, който и да им се беше изпречил на пътя. Тогава са излъгали на висок глас, че първият, когото срещнат по пътя си, е крадецът на булката, когото според закона имат право да убият. Когато Бог е видял това, се е ядосал и те е изпратил по пътеките на греха, за да ги накаже тъй жестоко, както само Той може. Така че главният свещеник Торкел не грешеше, като говореше за това, че е видял ангел да ръководи ръката ти, макар и всичко онова за чудото и така нататък, и така нататък, са глупости. Ти беше Божието оръжие и изпълни наказанието, което навярно нямаше да можеш да сториш, ако аз и брат Гилберт не те бяхме излъгали. Заради това опрощавам греховете ти, синко. Постенето ти свършва днес, довечера бъди внимателен с храненето. Не е полезно човек да се тъпче след толкова дълго постене. Добре. Това беше всичко.