Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Злобата, пробудила се при този спомен, и гордостта, с която капитанът слушаше плавната си реч, сякаш се бореха за надмощие на широкото му, простовато лице. Той ту се мръщеше, ту се усмихваше и с удоволствие следеше какво впечатление оставя върху мен неговата бъбривост. Тъмни бръчки бързо накъдриха гладката повърхност на морето и бригантината с вдигнат формарсел84 и поставена напреко гротрея85 сякаш недоумяващо бе застинала сред набразденото море.

После капитанът, скърцайки със зъби, ми довери, че раджата бил „смешна хиена“ (не зная защо му бе дошла в главата думата „хиена“), а понякога пък бил „много по-хитър от крокодил“. Като гледаше с крайчеца на окото екипажа, който работеше на носа, той даде воля на красноречието си и сравни Патусан с „клетка на зверове, разярени от дълго неразкаяние“. (Вероятно искаше да каже „безнаказаност“.)

Капитанът не възнамерявал (това той изрече твърде високо) „умишлено да се подлага на ограбване“. Проточените викове на хората, които почваха да изтеглят котвата, стихнаха и той понижи глас.

— Стига ми вече този Патусан! — енергично заключи той.

Както по-късно научих, капитанът веднъж бил толкова непредпазлив, че го завързали с ротангово въже86 през врата за един стълб, забит в средата на кална яма пред дома на раджата. В такова неприятно положение той прекарал по-голямата част от деня и цялата нощ, но има основание да се предполага, че просто са искали да се пошегуват с него. Известно време капитанът размишлява за този страшен спомен, а после свадливо се отнесе към един матрос, който отиваше към кормилното колело. Като се обърна отново към мене, капитанът заговори разумно, безстрастно. Ще откара джентълмена до устието на реката край Бату Кринг (град Патусан — забеляза той — се намира на разстояние трийсет мили навътре в страната). Според него — продължи той с вял, безразличен тон, който смени предишната му бъбривост — джентълменът в дадения момент вече е „подобен на труп“.