Той беше само един-два инча по-нисък от шест стъпки, здраво сложен и вървеше право към вас с леко приведени рамене, издал глава напред и загледан втренчено изпод вежди, което му придаваше вид на бик, готов да се нахвърли. Гласът му бе плътен, силен, а поведението му показваше, че упорито държи на своето, но в него нямаше нищо предизвикателно. Това, изглежда, беше някаква необходимост — колкото за него, толкова и за всеки друг. Той беше винаги чист и спретнат, облечен от глава до пети в безупречно бяло и се ползуваше с голяма известност в различните източни пристанища, където си изкарваше прехраната като морски кларк1 при някой корабен доставчик.
На морския кларк не са нужни никакви изпити, но той трябва да се отличава с абстрактно умение и да го проявява на практика. Работата му се състои в това със своята платноходка, парен катер или лодка с весла да изпреварва другите морски кларкове, пръв да доближава кораба, който се готви да хвърли котва, и сърдечно да приветствува капитана, връчвайки му картичка — търговската картичка на корабния доставчик; и когато капитанът слезе на брега, морският кларк трябва уверено и без излишни хвалби да го упъти към големия, подобен на пещера магазин, пълен с хранителни продукти и напитки, необходими за един кораб. Там има всичко, което може да направи кораба хубав и годен за плаване, като се почне с комплекта куки за веригите и се завърши с тънкото листово злато, с което се покрива дърворезбата на кърмата. И доставчикът посреща като роден брат капитана, макар да го вижда за пръв път. Там ще намерите и прохладна приемна с кресла, бутилки, пури, принадлежности за писане и екземпляр от пристанищните правила, както и сърдечно отношение, което разтваря солта, натрупала се в сърцето на моряка през тримесечното пътуване. Завързаното по този начин познанство се поддържа чрез ежедневните посещения на морския кларк, докато корабът стои в пристанището. Кларкът се отнася към капитана като към верен приятел и внимателен син, проявява търпението на Йов и безкористната преданост на жена, държи се с него като весел и приятен човек. Сметката се изпраща по-късно. Прекрасно и хуманно занимание! Ето защо добрите морски кларкове се срещат рядко. Когато морският кларк, надарен с абстрактно умение, познава добре и морето, собственикът му плаща много пари и доста му угажда. Джим винаги се радваше на добра заплата и внимание, което би спечелило верността дори на враг. Но въпреки това той внезапно напускаше работата си с черна неблагодарност и заминаваше. Причините, с които се извиняваше на своите работодатели, биваха съвсем несъстоятелни. „Проклет глупак!“ — казваха собствениците веднага щом той им обърнеше гръб. Такова беше тяхното мнение за неговата прекалена чувствителност.
Белите, които продаваха стоки за корабите, и капитаните на тези кораби го знаеха просто като Джим — нищо повече. Той, разбира се, имаше и презиме, но държеше то да не се споменава. Неговото инкогнито, надупчено като решето, имаше за цел да скрива не личността му, а някакъв факт. Когато този факт почваше да прозира през инкогнитото, Джим внезапно напускаше пристанището, където се намираше до този момент, и отиваше другаде — обикновено по-далеч на изток. Той работеше само в пристанищата, защото беше моряк в изгнание — откъснат от морето — и се отличаваше с такова абстрактно умение, което е подходящо само за морския кларк. Той отстъпваше в добър боен ред натам, откъдето изгрява слънцето, а фактът вървеше подир него и излизаше наяве случайно, но неизбежно.
Така с течение на годините за Джим научаваха последователно в Бомбай, Калкута, Рангун, Пенанг2, Батавия3 — и във всяко от тези пристанища го знаеха просто като Джим, морския кларк. По-късно, когато острата реакция срещу това, което е непоносимо, окончателно го откъсна от морските пристанища и белите хора и го увлече в девствените гори, малайците от едно горско селище, където той пожела да скрие скръбния си дар, прибавиха още една думичка към едносричното му инкогнито. Те го нарекоха туан Джим — с други думи, господарят Джим.
Той произхождаше от семейство на пастор. Тези домове на благочестие и мир създават много капитани на търговски кораби. Бащата на Джим знаеше толкова за непознаваемото, колкото е необходимо за праведния живот на обитателите на селските къщи, за да не нарушава спокойствието на духа на онези, на които непогрешимото провидение дава възможност да живеят в богати имения. Малката черквица на хълма приличаше на покрита с мъх сива скала, която се вижда през разпокъсаната завеса на листата. Тя стоеше тук от векове, но дърветата наоколо може би помнеха полагането на основния й камък. Долу, в умножението на хълма, блестеше с меки тонове червената фасада на къщата на пастора, заобиколена с полянки, цветни лехи и борове; зад нея имаше овощна градина, вляво — настлан с плочки двор за домашните животни, а до тухлената стена се опираше наклоненият стъклен покрив на оранжерията. Семейството живееше в този дом вече цели поколения; но когато Джим, един от петимата синове, се насити да чете леки романчета и откри призванието си на моряк, веднага бе пратен на един „учебен кораб за офицери от търговския флот“.
вернуться
1
Кларк — служител в банка, кантора или магазин, който води кореспонденцията или счетоводството. Б.пр.
вернуться
2
Пенанг — остров и град в Малакския пролив. Б.пр.
вернуться
3
Батавия — холандското име на Джакарта. Б.пр.
