Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Работата не е там какво помня аз или какво помни светът — извиках. — Вие, вие именно го помните!
Джим не се предаваше и с жар продължи:
— Да забравя всичко… всички, всички… — Като понижи глас, той добави: — Но вас?
— Да, и мене също, ако това ви помогне — също тъй тихо отвърнах.
След тези думи ние още известно време седяхме безмълвни и унили като при пълно изтощение. После той сдържано ми съобщи, че мистър Щайн го посъветвал да почака един месец, за да си изясни ще може ли да остане там, преди да започне постройката на новата къща за него; така щели да се избягнат „излишни разходи“. Мистър Щайн понякога употребяваше такива странни изрази… „излишни разходи“ — добре казано… Да остане?… Но разбира се! Той ще остане. Само да пристигне там и готово. Ще отговори, че ще остане. Никога няма да си отиде. Няма да е трудно да остане.
— Не бъдете безразсъден — казах, разтревожен от заплашителния му тон. — Ако останете там дълго, ще почне да ви се иска да се върнете.
— Да се върна — за какво? — разсеяно попита Джим, спрял поглед върху циферблата на стенния часовник.
Като помълчах, попитах:
— Значи, никога?
— Никога — повтори той замислено, без да ме гледа; после изведнъж потрепна: — Господи! Два часът, а в четири отплавам!
Това беше истина. Бригантината на Щайн заминаваше същия следобед на запад. Джим трябваше да пътува с нея, а не бяха дадени никакви разпореждания да се отложи отплаването. Мисля, че Щайн бе забравил. Джим трескаво започна да прибира нещата си, а аз тръгнах към своя кораб, където той обеща да се отбие за малко на път за бригантината, намираща се във външния рейд. И се появи запъхтян, с малък кожен куфар в ръка. Това не му подхождаше и аз му предложих стария тенекиен сандък: смяташе се, че не пропуска вода или поне влага. Вещите си Джим прехвърли много лесно: изтръска съдържанието на куфара, както се изтръсква чувал пшеница. Забелязах три книги: две малки с тъмна подвързия и една дебела, зелена, със златни букви — съчиненията на Шекспир. Тя струваше половин крона.
— Вие четете това? — попитах.
— Да. Прекрасно повишава настроението — бързо отговори той.
Порази ме такава оценка, но нямаше време за разговор върху Шекспир. Тежък револвер и две малки кутии с патрони лежаха на малката ми масичка.
— Моля ви, вземете това — рекох. — Може би то ще ви помогне да останете там.
И още не изрекъл тези думи, разбрах какъв зловещ смисъл може да им се придаде.
— Ще ви помогне да стигнете дотам — с разкаяние се поправих.
Обаче Джим не се обезпокои от мрачното значение на думите ми; като ми поблагодари горещо, той се втурна навън и ми подхвърли през рамо:
— Сбогом!
Чух гласа му отвъд борда на кораба: той подканяше гребците си да карат по-бързо; погледнах през един от задните илюминатори и видях как лодката заобикаля кърмата. Джим седеше на наклонилия се нос и като викаше и жестикулираше, подканяше гребците си да гребат по-бързо; в ръката си държеше револвер, сякаш се целеше в техните глави. В паметта ми ще останат завинаги изплашените лица на четиримата яванци: с бясна сила те натискаха веслата и гледката скоро изчезна от очите ми. Тогава се обърнах и първото нещо, което видях, бяха двете кутии с патрони на масата. Беше забравил да ги вземе.
Заповядах незабавно да ми приготвят гичката83, но гребците на Джим, убедени, че животът им виси на косъм, докато в лодката седи този побъркан човек, се носеха с невероятна бързина; не успях да измина и половината разстояние между двата кораба, когато Джим вече се прехвърляше през парапета и вдигаха сандъка му на борда. Всички платна на бригантината бяха разхлабени, най-долното платно на гротмачтата бе поставено и брашпилът затрака; когато стъпих на палубата, капитанът — пъргав, дребен мелез на около четиридесет години, със син фланелен костюм, с кръгло лице с цвета на лимонена кора, с живи очи и редки черни мустачки, които висяха от двете страни на дебелите му тъмни устни — тръгна към мен с усмивка. Въпреки самодоволния си и весел вид той се оказа човек, измъчен от много грижи. Когато Джим за миг слезе долу, капитанът каза в отговор на някаква моя забележка:
— О, да! Патусан!
Той щял да закара джентълмена до устието на реката, но „в никакъв случай няма да тръгне нагоре“. Силните му английски фрази, изглежда, бяха взети от някакъв речник, съставен от луд човек. Дори самият мистър Щайн да пожелаел той да тръгне нагоре по реката, капитанът щял „най-почтително“ да откаже (вероятно той искаше да каже „вежливо“, а впрочем дявол го знае какво всъщност искаше да каже!), „имайки предвид безопасността на имуществото“. В случай че откажат да приемат възражението му, щял да подаде молба за оставка. Преди година бил там за последен път и макар мистър Корнелиус „с много дарове да печелел милостта“ на раджа Аланг и на „коренното население“ в условията, който за търговията били „като пелин в устата“, на връщане по реката корабът бил непрекъснато обстрелван откъм горите от „безотговорни групи“; а матросите, за да спасят кожата си, побързали да се изпокрият в по-сигурните кътчета на кораба и бригантината едва не се натъкнала на плитчина, където „я заплашвала гибел, неподлежаща на описание“.
83
Гичка — тясна, бързоходна лодка. Б.пр.