Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Джим призна, че често гледал как гаснат една след друга тези мънички, топли светлинки; обичал да наблюдава как хората си лягат да спят, уверени в сигурността на утрешния ден.
— Спокойно е тук, нали? — попита той. Не се отличаваше с красноречие, но следващите му думи имаха дълбок смисъл: — Погледнете тези къщи, няма нито една, където да не ми вярват. Аз ви казах, че ще се задържа тук. Попитайте който искате мъж, жена, дете… — Той млъкна. — Е, все пак съм годен за нещо.
Побързах да забележа, че в края на краищата Джим е трябвало да дойде до такова заключение. Уверен съм в това, добавих аз. Той поклати глава.
— Уверен? — Младежът леко ми стисна ръката над лакътя. — Е… значи сте били прав!
Окриленост, гордост, едва ли не благоговение се чувствуваха в тихото му възклицание.
— И само като си помисля какво значи това за мен! — рече възторжено той. После отново ми стисна ръката. — А вие ме питахте мисля ли да заминавам. Боже! Аз да замина! Особено сега, след като ми казахте, че мистър Щайн… Да замина! Как! Та нали тъкмо от това се страхувах. Това би било… по-тежко от смърт. Не, кълна се в честта си! Не се смейте. Длъжен съм да чувствувам — всеки ден, всеки път, когато отворя очи, — че хората ми вярват… че никой няма право… разбирате ли? Да замина! Къде? Защо? Какво ще търся другаде?
Бях му съобщил (всъщност това беше и целта на моето посещение) за намерението на Щайн да му подари къщата и запаса от стоки при такива условия, че сделката да бъде напълно редовна и валидна.
Отначало той почна да сумти и да подскача.
— По дяволите вашата деликатност! — извиках аз. — Това съвсем не се дължи на Щайн. Дават ви онова, което сам сте постигнали. И задръжте вашите забележки за Макнийл… когато го срещнете на оня свят. Надявам се, че няма да бъде скоро.
Той трябваше да приеме моите доводи, тъй като всичките му завоевания: доверието, славата, дружбата, любовта — го бяха направили не само господар, но и пленник. С очите на собственик гледаше той тихата вечер, реката, къщите, вечния живот на горите, гордостта на своето сърце; всъщност по-скоро те владееха него, бяха го направили своя собственост, включително и най-съкровените му мисли, пулса на кръвта му и неговото дихание.
Имаше с какво да се гордее. Аз също се гордеех — гордеех се с него, макар да не бях толкова уверен в баснословните изгоди на сделката. Това беше удивително. Не за безстрашието му мислех аз. Колко малко значение му придавах, сякаш то представляваше нещо твърде условно, за да бъде най-главното! Не, повече ме бяха поразили другите таланти, които бе проявил. Джим ми доказа, че бе преценил правилно непознатата обстановка, доказа своята интелектуална острота в тази сфера на мисълта. А неговата готовност! Изумително! И всичко това се бе проявило у него съвсем естествено, като острото обоняние на породист копой. Той не беше красноречив, но мълчанието му беше изпълнено с достойнство и голяма сериозност лъхаше от неговата негладка реч. Той все още се изчервяваше както преди. Но понякога откъсналата се дума или фраза от устата му показваха колко дълбоко, колко благоговейно се отнася към онази работа, която му беше дала увереност, че ще получи реабилитация. Ето защо момъкът, изглежда, обичаше тази страна и тези хора — обичаше ги с някакъв отчаян егоизъм, със снизходителна нежност.
Глава двадесет и пета
— Ето къде ме държаха в плен три дни — шепнеше ми Джим (в деня на нашето посещение при раджата), когато бавно си пробивахме път през благоговейно шумната тълпа на поданиците, събрали се в двора на Тунку Аланг. — Мръсно място, нали? И ми даваха да ям само когато вдигнех шум, но и тогава получавах една паничка ориз и една печена рибка, малко по-голяма от бодливка… дявол да го вземе! Господи, как бях гладен, когато се разхождах напред-назад в тази воняща бърлога, а ей тези негодници ми тикаха канчетата си под носа! Предадох вашия знаменит револвер веднага щом ми го поискаха. Отървах се от него на драго сърце. Имах глупав вид, като се разхождах, стиснал в ръка празния револвер.