Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
В залата имаше около четирийсет души и може би още три пъти по толкова се тълпяха долу в големия двор. Зад гърбовете ни хората непрекъснато влизаха и излизаха, блъскаха се и шепнеха. Няколко младежи с пъстри копринени дрехи блестяха отдалеч; останалите — робите и обикновените поданици — бяха полуголи, в окъсани саронги, изпоцапани с пепел и петна от кал.
Никога не бях виждал Джим толкова сериозен, сдържан, непроницаем, внушителен. Сред тези тъмнолики хора фигурата му на здравеняк, с бял костюм и блестящи светли къдрици, сякаш привличаше слънчевите лъчи, които се процеждаха през цепнатините на затворените капаци на тази мрачна зала със стени от рогозки и тръстиков покрив. Той правеше впечатление на същество от съвсем друга порода. Ако не бяха видели как бе доплавал с кану, можеха да помислят, че е паднал при тях от небето. Обаче той бе пристигнал с една разнебитена лодка еднодръвка и през целия път бе седял (неподвижно, със здраво стиснати колене, страхувайки се да не преобърне лодката) на тенекиения сандък, който му бях дал аз, а на коленете си бе държал револвер морски тип, подарен му от мене при раздялата. Този револвер по волята на провидението или благодарение на някаква налудничава идея, която напълно му подхождаше, а може би и по силата на несъзнателна прозорливост той бе решил да остави незареден. Ето така Джим пътувал срещу течението на река Патусан. Не бихте могли да си представите пристигане по-различно и по-опасно, по-необикновено и случайно, а той пристигнал и съвсем сам. Странно, всички негови постъпки носеха някакъв фатален характер на бягство, на импулсивно, несъзнателно дезертьорство — скок в неизвестността.
Тъкмо случайността на всичко това оказва върху мен особено силно въздействие. Нито Щайн, нито ние имахме ясна представа какво се намира от другата страна, когато ние, изразявайки се метафорично, го хванахме и прехвърлихме без каквито и да е церемонии през стената. В онзи момент исках само да завърша неговото изчезване. Характерно е, че Щайн се ръководеше от сантиментален мотив. Струваше му се, че плаща (предполагам, с добро) свой стар дълг, за който не бе забравил. Действително през целия си живот той особено дружелюбно се отнасяше към хората, пристигащи от Британските острови. Наистина покойният му благодетел беше шотландец и дори се наричаше Александър Макнийл, а родното село на Джим се намираше доста по̀ на юг от река Туийд; но на разстояние шест или седем хиляди мили Великобритания, макар и да не става по-малка, някак се свива в далечината дори за своите чеда и такива подробности изгубват всякакво значение. Намеренията на Щайн бяха толкова великодушни, че аз го помолих най-настоятелно да ги скрива известно време. Чувствувах, че никакви съображения за лична изгода не бива да влияят на Джим; не биваше дори да го подлагаме на риска на такова влияние. Налагаше се да имаме работа с друг вид реалност. Джим се нуждаеше от убежище и трябваше да му бъде предложено убежище, купено с цената на опасност — нищо повече.
За всичко останало бях с него съвсем откровен и (както ми се струваше тогава) дори преувеличих опасността на начинанието. В действителност обаче аз я бях подценил: първият ден на Джим в Патусан едва не станал последен — и щеше да бъде наистина последен, ако Джим не беше така безразсъден или така суров към себе си и бе благоволил да зареди револвера. Когато му излагах невероятния ни план за неговото уединение, помня как упоритата му и тъжна покорност постепенно отстъпваше място на учудването, любопитството, възторга и момчешката възбуда. За такъв случай мечтаеше той. Не можеше да разбере с какво е заслужил това мое… Да го обесят, ако разбира на какво дължи тази… А на Щайн, онзи Щайн, търговецът, който… но, разбира се, на мене той трябва… Прекъснах го. Той говореше несвързано, а благодарността му ми причиняваше неизразима болка. Казах му, че ако е задължен някому, този някой е старият шотландец, за когото никога не е чувал; този шотландец умрял преди много години и след него останал само споменът за гръмовния му глас и грубоватата му честност. Следователно няма на кого да благодари. Щайн дава на младия човек помощ, каквато сам е получил на младини, а аз всичко на всичко споменах само неговото име. Тогава Джим се изчерви и като въртеше в ръката си някаква хартийка, стеснително забеляза, че винаги съм имал доверие в него.