Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Съгласих се с него и след кратка пауза изразих пожелание да му се удаде да последва моя пример.
— Вие мислите, че не се доверявам на себе си? — със смущение попита Джим, а после измърмори, че човек трябва първо да се прояви. При тези думи лицето му просия и той заяви решително, че няма да имам възможност да се разкайвам за доверието, което… което.
— Не се заблуждавайте — прекъснах го аз. — Не е по силите ви да ме накарате да се разкайвам за нещо.
У мене не можеше да има съжаление; дори и да имаше, това си беше моя лична работа; от друга страна, бих искал да му внуша, че този замисъл, този експеримент — е дело на неговите ръце; той и само той ще носи отговорността.
— Как! Но това е същото, което аз… — запъна се той.
Помолих го да не става глупав, защото видът му беше по-недоумяващ от всякога. Джим бе на път да направи живота си непоносим…
— Така ли мислите? — попита той развълнувано, а след миг доверчиво прибави: — Но нали аз все пак вървях напред? Нима не е така?
Не бях в състояние да му се сърдя. Неволно се усмихнах и му казах, че в отдавнашни времена хората, които са вървели напред по същия начин като него, са ставали отшелници в пустинята.
— По дяволите отшелниците! — възкликна разпалено Джим. Разбира се, против пустинята той не възразяваше.
— Драго ми е да чуя това — казах. Нали тъкмо в пустинята отиваше. Осмелих се да му обещая, че там животът няма да му се стори скучен.
— Да, да — потвърди дълбокомислено той.
Нали бе изразил желание, неумолимо продължавах аз, да се оттегли и да затръшне вратата след себе си.
— Нима? — прекъсна ме Джим мрачно и това настроение го бе обзело от глава до пети като сянка на някакъв минаващ облак. В края на краищата той умееше да бъде удивително изразителен. Удивително! — Нима? — повтори той горчиво. — Не можете да кажете, че съм вдигал заради това прекалено много шум. Аз мога да търпя… само че, дявол да го вземе, вие ми показвате вратата…
— Отлично. Тръгвайте натам — отсякох. Можех да му дам тържествено обещание, че вратата зад него ще се затвори здраво. За неговата съдба, каквато и да беше тя, никой нямаше да знае, тъй като тази страна, въпреки че преживяваше период на гниене, се считаше недостатъчно узряла за намеса в нейните работи. Щом се озовеше там, той сякаш веднага щеше да престане да съществува за външния свят.
Ще му се наложи да стои само на собствените си крака и освен това ще трябва отначало да намери опора за тях.
— Ще престана да съществувам. Точно така! — прошепна Джим сякаш на себе си. Очите му, приковани в моята уста, блестяха.
Ако той е разбрал всички условия, заключих аз, трябва да скочи в първата попаднала му гари и да замине при Щайн, за да получи последните инструкции. И той изхвръкна от стаята, преди да бях завършил думите си.
Глава двадесет и трета
Джим се върна чак на следния ден сутринта бяха го поканили на вечеря и да пренощува там. Той никога не бил срещал такъв чудесен човек като мистър Щайн. В джоба му имаше писмо до Корнелиус (до този същия, който ще бъде уволнен — поясни той и за миг се замисли). После с възторг ми показа един сребърен пръстен — такива пръстени носят туземците, — изтънял от времето и запазил слаби следи от гравиране.
Това било неговата препоръка до стария Дорамин — един от най-влиятелните хора там, важна личност; Дорамин бил приятел на мистър Щайн в страната, където немецът бе имал толкова приключения. Мистър Щайн го нарекъл „боен другар“. Добре звучи — боен другар! Нали? И не е ли истина, че мистър Щайн учудващо добре говори английски? Казал, че научил английски на остров Целебес. Ужасно забавно, нали? Той говори с акцент — гъгниво — забелязал ли съм това? Този същият Дорамин му дал пръстена. Като се разделили за последен път, те си разменили подаръци. Нещо като обет за вечна дружба. На Джим се харесало това, а на мен харесва ли ми? Трябвало много бързо да избягат от страната, когато Мохамед… Мохамед… как му беше презимето… бил убит. На мен сигурно ми е известна тази история. Гнусно предателство, нали?