Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
На Изабел й трябваше доста време да намери своето място в този бизнес. Тя с удоволствие би помагала при брането рано сутрин, ала съзнаваше, че в нейното състояние нямаше да е особено полезна. Рано сутринта, когато другите ставаха, тя обикновено беше потънала в дълбок, почти мъртвешки сън, от който, ако не я будеха, щеше да излезе едва към осем. После й трябваха час-два, за да й се нормализира кръвното, често й се гадеше и й се виеше свят. Едва към обед идваше на себе си, отпадналостта и тежестта постепенно я напускаха и когато вечер всички други се отпускаха уморени в креслата си, тя беше бодра и готова да върши всякакви безобразия. Едва след полунощ, когато, гола и щастлива, лежеше притисната до Корин в широкото легло на леля Жермен, се чувстваше достатъчно изтощена, за да затвори очи. Парадоксалното беше, че дотогава Корин така се ококорваше, че после му трябваше цяла вечност да заспи. Често успяваше да дремне само за час-два, преди отново да излезе на полето. Заровил лице в косата на Изабел, той се чудеше дали някога ще им се удаде да си поговорят за всичко, което ги вълнува.
Все пак си бяха изяснили някои основни неща.
— А къде е Мадлен? — попита Изабел през първата нощ, когато си легнаха заедно.
— Отиде за няколко месеца в Ню Йорк — отговори Корин.
— Заради теб ли?
— Не заради мен. Там живеела някаква нейна приятелка, с която отдавна не са се виждали. При нейната работа не е от значение дали ще гледа тук Дюранс, или там — над Манхатън. Освен това тази долина и ужасната й снаха й лазят по нервите.
— Значи няма нищо общо с мен. Или с теб.
— По-скоро има — добави Корин. — Когато й съобщих по телефона, че се връщаш, тя каза, че при това положение ще остане там още няколко месеца.
Гласът на Мадлен беше прозвучал особено, някак горчиво и чуждо, и Корин се беше запитал дали при тези обстоятелства изобщо могат да продължат да бъдат приятели. Щеше да е жалко, ако е така, защото Мадлен му липсваше. Винаги когато погледнеше Камелот, му ставаше мъчно за седмичната им езда и за близостта, която бе царяла между тях. Мадлен продължи да държи у тях кобилата си. Едно момиче от селото идваше всеки ден да я разхожда и да се грижи за нея. Този факт навяваше надежда на Корин, че Мадлен ще се върне и че не само ще се възстанови приятелството помежду им, но ще се сприятелят и с Изабел. Защо пък не?
Засега Изабел беше много доволна, задето Мадлен се е разкарала от пътя й. Понякога, когато лежеше в леглото си в Кил и размишляваше, въображението й рисуваше ужасяващи представи, в които Корин и Мадлен са двойка, а фактът, че Мадлен е богата и ще може да спаси „Ринкинкин“, също имаше значение.
„Ринкинкин“ все още беше под заплаха и това не можеше да се прикрие дори от радостта, която всички тук изразиха от бременността на Изабел. Дори ако Жозефин, чието пристигане се очакваше всеки ден, им помогнеше с необходимите един милион франка, трябваха още много изобретателност и сила, за да се изправи имението на крака.
По обед отпадналостта я напускаше и неистово желание да бъде полезна обземаше Изабел. Тя помагаше в кухнята, където госпожа Сесил и Матилд правеха огромни количества компот и мармалад от прасковите, които не бяха достатъчно идеални за продажба, и именно на нея й хрумна идеята да предлагат и тази „остатъчна продукция“ на пазара.
— Туристите ще бъдат особено очаровани — твърдеше Изабел и рисуваше с извити букви „Праскови — домашно производство“, върху специално за целта закупени от книжарницата етикети, а леля Жермен дни наред изрязваше с назъбена ножица от стари дрехи и платове малки квадратчета, които се слагаха върху капаците на бурканите и се пристягаха с тънки сини сатенени панделки. Дори Лоран помагаше с ентусиазъм при надписването на етикетите. На неговите буркани пишеше: „Вкусен мармалад от праскови от моята леля Матилд“, а на един се мъдреше рисунка на костенурка, под която пишеше: „Моята костенурка също обича неща от праскови“.
Резултатът от това мероприятие беше причудливо дилетантски и Ермелин, която трябваше да занесе за проба първата кошница буркани на пазара, изръмжа недоволно:
— Като циганите! Кой ще иска да си купи нещо, върху което е лепнато парче от старата риза на Бертран?
Но Изабел уверяваше всички, че именно пъстротата и дилетантският вид на стоката ще покажат на клиентите, че техните продукти са домашно производство. И беше права: бурканите с компот и мармалад се грабеха също толкова ненаситно от ръцете на Ермелин, колкото и самите праскови.
— Капка по капка вир става — казваше изключително доволна Изабел, когато вписваше в счетоводната книга нарасналите доходи.