Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Добре — обади се Холдън по евтиното радио в скафандъра на Пракс. Долният край на звуковия спектър бе приглушен и гласът му звучеше като на анимационен герой. — А сега накъде?
— Не знам — каза Пракс, надигайки се на колене. Посочи към хоризонта. — Някъде там.
— Трябва ми повече информация — отбеляза Холдън.
— Никога по-рано не съм излизал на повърхността — призна Пракс. — В купол, да. Но просто навън? Искам да кажа, знам, че сме близо, но не знам как да стигнем дотам.
— Добре — промърмори Холдън. Някъде много далеч в пълния вакуум над главата му избухна нещо огромно. Беше като в старите анимационни филми, където до главата на героя светва лампичка, когато му хрумне някаква идея. — Можем да се справим. Еймъс, ти тръгваш към онзи хълм там, за да огледаш наоколо. Пракс и Наоми, вие поемате в онази посока.
— Не мисля, че е нужно да го правим, сър — възрази Наоми.
— Защо не?
Тя вдигна ръка и посочи някъде зад Холдън и Пракс.
— Защото съм доста сигурна, че корабът, който в момента каца ей там, е „Роси“.
22.
Холдън
Тайната площадка за кацане бе разположена в кухината на малък кратер. Когато Холдън стигна до ръба и видя „Росинант“ под себе си, внезапното и главозамайващо оттичане на напрежението го накара да осъзнае колко е бил уплашен през последните няколко часа. Но „Роси“ беше негов дом и колкото и да се мъчеше рационалният му ум да му внуши, че все още са в ужасна опасност, домът означаваше сигурност. Той спря за миг, за да си поеме дъх, и в същия момент ярка бяла светлина озари всичко, сякаш някой правеше снимка. Холдън вдигна очи навреме, за да види помръкващия облак сияещ газ във висока орбита.
В космоса току над главите им продължаваха да умират хора.
— Уха — възкликна Пракс. — По-голям е, отколкото очаквах.
— Корвета — определи Еймъс с нескрита гордост в гласа. — Флотски ескортен кораб от клас „Фрегата“.
— Не знам какво означава всичко това — рече Пракс. — Изглежда ми като голямо длето с обърната чаша за кафе отзад.
— Това е двигателят… — започна да обяснява Еймъс.
— Стига — намеси се Холдън. — Хайде към шлюза.
Еймъс ги поведе, плъзгайки се надолу по заледените стени на кратера. Беше приклекнал леко и използваше ръцете си, за да пази равновесие. Пракс вървеше втори и поне този път нямаше нужда от помощ. Наоми бе трета. Рефлексите и равновесието ѝ бяха изострени от цял живот, прекаран в променлива гравитация, и тя даже успяваше да изглежда грациозна.
Холдън вървеше последен, готов всеки миг да се подхлъзне и да се затъркаля унизително надолу по склона, и бе приятно изненадан, когато това не стана.
Докато се движеха с подскоци по плоското дъно на кратера към кораба, външната врата на шлюза се отвори, разкривайки Алекс в марсианска броня и въоръжен с автомат. Щом се приближиха достатъчно, за да се чуват през орбиталния радиошум, Холдън каза:
— Алекс! Човече, толкова се радвам да те видя.
— Здрасти, капитане — отвърна Алекс и дори провлаченият му говор не можа да скрие облекчението в гласа му. — Не бях сигурен колко наперено ще е в зоната за кацане. Някой гони ли ви?
Еймъс се втурна нагоре по рампата и сграбчи Алекс в меча прегръдка, която го откъсна от пода.
— Човече, толкова е гот да се върнеш у дома! — възкликна той.
Пракс и Наоми го последваха. На минаване Наоми потупа Алекс по рамото.
— Добре се справи. Благодаря ти.
Холдън се спря на рампата, за да хвърли последен поглед назад. Небето все още бе изпълнено с проблясъци и светлинни дири от продължаващата битка. В ума му изникна отдавнашен спомен: как като момче в Монтана гледаше гигантските буреносни облаци да проблясват от скрити мълнии.
Алекс се взираше заедно с него, а после каза:
— Спускането беше малко напрегнато.
Холдън го прегърна през раменете.
— Благодаря за транспорта.
След като въздушният шлюз завърши цикъла си и екипажът свали скафандрите и броните, Холдън се зае с представянето: