![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Главата на Лоръл бучеше. Беше невероятно, как само ѝ въздейства да види името на майка си напечатано. Особено в такъв документ, описващ тъкмо времето и мястото, от които се интересуваше Лоръл.
Тя прочете абзаца отново с неотслабващо вълнение. Дороти Смитам беше реална. Беше работила за жена на име лейди Гуендолин Колдикот, живяла беше на Кампдън Гроув номер седем (на същата улица като Вивиан и Хенри Дженкинс, отбеляза с тръпка Лоръл) и е имала приятелка на име Кити. Лоръл погледна датата на материала — 25 октомври 2008 година. Значи въпросната приятелка най-вероятно още беше жива и би разговаряла с Лоръл. Всяко ново откритие беше поредната сияйна звезда на огромното черно небе, обрисуваща картината, която щеше да отведе Лоръл у дома.
* * *
Сузана Бейкър покани Лоръл на чай същия следобед. Оказа се толкова лесно да я намери, че Лоръл, която не вярваше в лесните неща и живота, усети прилив на неподправено подозрение. Трябваше само да напише имената на Катрин Бейкър и Сузана Бейкър в онлайн указателя и после да набере всеки от появилите се номера. Улучи десетката на третия път.
— Мама играе голф в четвъртък и разговаря с учениците от местното средно училище в петък — каза Сузана. — Има свободно време в графика ѝ днес в четири, ако ви е удобно.
Лоръл с радост се възползва от възможността и сега внимателно следваше указанията на Сузана по лъкатушния тесен път през влажните зелени поля в предградията на Кеймбридж.
Пълничка ведра жена с мека медночервена накъдрена от дъжда коса я чакаше до предната врата. Носеше яркожълта жилетка, кафява рокля и стискаше чадър с двете си ръце — проява на вежливо притеснение. Понякога, каза си актрисата у Лоръл ("наблюдаваш с ушите, очите и сърцето, с всичко наведнъж"), научаваш всичко необходимо от един-единствен жест на даден човек. Жената с чадъра беше неспокойна, благонадеждна и признателна.
— Здравейте — изчурулика тя, когато Лоръл пресече улицата и се запъти към нея. Усмивката ѝ разкри превъзходни зъби. — Аз съм Сузана Бейкър. Огромно удоволствие е да се запозная с вас.
— Лоръл. Лоръл Никълсън.
— Знам коя сте, разбира се! Заповядайте, заповядайте, моля. Ужасно време, нали? Мама казва, че е така, защото убих един паяк вътре. Глупаво от моя страна, отдавна трябваше да се науча. Това винаги предизвиква дъжд, нали така?
* * *
Кити Бейкър имаше мисъл, бърза като заек и остра като пиратски меч.
— Дъщерята на Доли Смитам — отсече тя и стовари юмрука си върху масата. — Каква приятна изненада, да му се не види! — Когато Лоръл понечи да се представи и да обясни как е открила името на Кити в интернет, крехката ръка махна нетърпеливо и притежателката ѝ дрезгаво рече: — Да, да, дъщеря ми вече ми каза, обяснили сте ѝ по телефона.
Лоръл, която нерядко бе обвинявана в рязкост, прие експедитивността на жената за освежителна, поне засега. Сигурно на деветдесет и две години човек нито се превзема, нито си губи времето. Усмихна се и каза:
— Госпожо Бейкър, майка ми не ми е разказвала много за войната, когато бях малка — сигурно е искала да остави преживяното тогава зад гърба си, — но сега тя не е добре, а за мен е важно да науча всичко, което успея, за миналото ѝ. Питах се дали не бихте ми разказали малко повече за Лондон през войната и по-конкретно за живота на майка ми по онова време.
Кити Бейкър с радост откликна. Усърдно се впусна да изпълни първата част от молбата на Лоръл и поде лекция за военновременен Лондон, докато дъщеря ѝ донесе чая и кифличките.
Известно време Лоръл я слуша съсредоточено, но после се разсея, защото стана ясно, че Дороти Смитам ще бъде просто второстепенно действащо лице в историята. Разгледа спомените от войната по стената на дневната, плакатите, които настойчиво умоляваха хората да не пилеят напразно, когато пазаруват, а да не забравят да си купуват зеленчуци.