Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус погледна за пръв път мястото, където се беше намирало бюрото на мис София, сега овъглен, почти съвършен кръг върху стария настлан с плочки под в средата на библиотеката. Всичко в радиус от петнайсет стъпки беше махнато. Всичко отвъд този участък беше странно невредимо.
Блиблиотекарката не беше на обичайното си място, а й бяха сложили сгъваема масичка за игра на карти до обгорения участък. Масата беше потискащо гола, ако не се брояха една нова лампа, чашка за моливи и тесте сиви лепящи листчета.
Лус и Пен се спогледаха с гримаса, която казваше: „Това е кофти“, преди да продължат към масите с компютрите отзад. Когато подминаха отделеното за учене място, където за последно бяха видели Тод, Лус хвърли поглед през рамо към приятелката си. Пен продължи да гледа напред, но когато Лус посегна и стисна ръката й, Пен също стисна нейната доста силно.
Придърпаха два стола до един компютър и Пен въведе потребителското си име. Лус хвърли поглед наоколо просто да се увери, че наблизо няма никой друг.
На екрана се появи червено съобщение за грешка.
Пен изпъшка.
- Какво? - попита Лус.
- След четири следобед ти е нужно специално разрешение за достъп до Мрежата.
- Ето защо това място винаги е толкова пусто нощем.
Пен тършуваше из раницата си.
- Къде ли сложих онази кодирана парола? - промърмори тя.
- Ето я мис София - каза Лус, като махна на библиотекар-ката, която прекосяваше пътеката между рафтовете, облечена в черна прилепнала блуза и яркозелени отрязани до коленете панталони. Блещукащите й обици почти допираха раменете й, а отстрани в косата си беше затъкнала молив. - Насам - прошепна високо Лус.
Мис София присви очи към тях. Бифокалните й очила се бяха смъкнали по носа и тъй като носеше и под двете си мишници по една купчина книги, нямаше свободна ръка, за да ги бутне нагоре.
- Кой е там? - обади се тя, като се приближи.
- О, Лусинда, Пениуедър - каза тя, звучеше уморено. - Здравейте.
- Питахме се дали бихте могли да ни дадете паролата, за да използваме компютъра - помоли Лус, като посочи съобщението за грешка на екрана.
- Няма да влизате в социални мрежи, нали? Тези сайтове са дяволска работа.
- Не, не, става дума за сериозно проучване - каза Пен. -Вие бихте одобрили.
Мис София се наведе през раменете на момичетата да от-блокира компютъра. С летящи пръсти въведе най-дългата парола, която Лус някога беше виждала.
- Имате двайсет минути - каза тя рязко, докато си тръгваше.
- Това би трябвало да е достатъчно - прошепна Пен. - Намерих едно критическо есе върху Пазителите, така че докато открием книгата, можем поне да прочетем за какво се отнася.
Лус усети някой да стои зад нея и когато се обърна, видя, че мис София се беше върнала. Лус подскочи.
- Съжалявам - каза тя. - Не знам защо се изплаших от вас.
- Не, аз съжалявам - рече мис София. Усмивката почти скри очите й. - Просто е толкова трудно напоследък, след пожара. Но нямам причина да си изливам скръбта върху две от най-обещаващите си ученички.
Нито Лус, нито Пен знаеха какво всъщност да кажат. Едно беше да се утешават взаимно след пожара. Да успокояват учи-лищната библиотекарка изглеждаше малко извън техните възможности.
- Опитвам се да не оставам без нещо за вършене, но... -Мис София замлъкна, без да си довърши изречението.
Пен хвърли нервен поглед към Лус:
- Ами, може да ни е от полза малко помощ с проучването, тоест, ако вие...
- Мога да помогна! - мис София придърпа трети стол. -Виждам, че проучвате Пазителите - каза тя, като четеше над раменете им. - Григори са били много влиятелен клан. А аз случайно знам за една база данни. Да видим какво мога да измъкна.
Лус едва не се задави с молива, който дъвчеше:
- Извинете, „кланът Григори“ ли казахте?
- О, да, историците са проследили потеклото им назад чак до Средновековието. Били са... - Тя направи пауза, докато търсеше думите. - Един вид изследователски екип, да го кажем с по-съвременни светски термини. Специализирали са в специален тип фолклор, свързан с падналите ангели.
Тя отново се пресегна между момичетата и Лус се удиви как препускаха пръстите й по клавиатурата. Търсачката се мъчеше да навакса, като изкарваше статия след статия, един първоначален източник след друг, до един - посветени на клана Григори. Фамилното име на Даниел беше навсякъде, изпълвайки екрана. Лус се почувства леко замаяна.
Образът от съня възкръсна в паметта й: развяващи се криле, тялото й, което се сгорещяваше все повече, докато тя се превърна в тлееща пепел.
- Има различни видове ангели, в които можеш да специализираш? - попита Пен.