Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Тиранозавърът отвън завъртя глава и тромаво пристъпи напред. Ноктите на крака му се закачиха в мрежата на повалената ограда. Лекс най-после видя животното и занемяла, се втренчи в него с широко отворени очи.
— Тим! — изпука радиото.
— Да, доктор Грант.
— Не слизайте от колата. Снижете се. Не мърдайте и не вдигайте шум.
— Добре.
— Няма да ви се случи нищо. Едва ли може да отвори вратите.
— Добре.
— Само мълчете и не мърдайте, за да не привлечете вниманието му.
— Добре — каза Тим и изключи радиото. — Чу ли, Лекс?
Сестра му кимна безмълвно, без да откъсва поглед от динозавъра. Той изрева. Под блясъка на светкавицата децата видяха как животното се измъква от оградата и прави огромна крачка напред.
Застана между двете коли. От огромното му туловище Тим не виждаше автомобила на доктор Грант. Дъждът се стичаше на ручейчета по грапавата кожа на мощните му задни крайници. Момчето не виждаше и главата на животното, тя бе високо над покрива на автомобила.
Тиранозавърът заобиколи тяхната кола и застана точно на мястото, където Тим, а преди него и Реджис бяха слизали. Там спря и наведе огромната си глава към калната земя.
Тим се обърна назад и видя доктор Грант и доктор Малкълм в другата кола. И двамата напрегнато се взираха през предното стъкло.
Главата на динозавъра се вдигна с разтворени челюсти и спря на равнището на страничните прозорци. На светлината от мълниите те следяха движенията на голямото лъскаво око.
Тиранозавърът оглеждаше вътрешността на колата.
Тим чу как от уплаха Лекс задиша тежко, на пресекулки. Пресегна се и стисна ръката й с надеждата, че тя няма да се развика. Динозавърът продължи да се взира през прозореца. „Може би не ни вижда“, помисли си Тим. Накрая животното вдигна глава и тя пак се изгуби от погледа им.
— Тими! — прошепна Лекс.
— Няма страшно! — утеши я брат й. — Май не ни видя.
Тим се бе обърнал назад към доктор Грант, когато колата се разтресе от мощен удар и предното стъкло се напука като паяжина. Тиранозавърът беше ударил с глава покрива на автомобила. Тим се намери проснат на седалката, очилата за нощно виждане се бяха смъкнали от лицето му.
Той бързо седна и примигна в тъмното. Усети вкус на кръв в устата си.
— Лекс?
Сестра му не се виждаше никъде.
Тиранозавърът стоеше до предницата на колата и пореше въздуха с горните си крайници.
— Лекс! — прошепна Тим.
Тогава чу стенанието й. Тя лежеше някъде на пода под предната седалка.
Огромната глава пак се наведе, като запречи изцяло натрошеното предно стъкло. Тиранозавърът повторно халоса покрива на автомобила. Тим се вкопчи в седалката, когато колата силно се залюля. Тиранозавърът удари още два пъти, като направи вдлъбнатини в металния покрив. После заобиколи колата. Голямата му грапава опашка препречи и двата странични прозореца. Той спря зад колата и изпръхтя с плътен гъргорещ звук, който се смеси с тътена на гръмотевиците. После впи челюсти в резервната гума, закрепена отзад, и я откъсна с едно-единствено движение на главата. За миг задницата на колата увисна във въздуха, после тежко падна на земята и пръсна кал.
— Тим! — извика доктор Грант. — Чуваш ли ме, Тим?
Момчето грабна радиопредавателя.
— Добре сме — каза то.
Чу се пронизително металическо стържене. Явно динозавърът дращеше с нокти по покрива. Сърцето на Тим биеше до пръсване. През прозорците от дясната страна не се виждаше нищо освен грапавата зърнеста кожа. Тиранозавърът се беше облегнал на колата и тя се люлееше напред-назад, когато животното си поемаше дъх, а ресорите шумно скърцаха.
Лекс пак изстена. Тим остави радиостанцията и пропълзя към предната седалка. Тиранозавърът изрева и покривът на колата хлътна още повече. Тим усети остра болка в главата и се просна на пода под предните седалки. Сега лежеше до Лекс и с ужас забеляза, че половината й лице е обляно в кръв. Изглежда, беше в безсъзнание.
Колата пак се разтърси и около него се посипаха парчета стъкло. Момчето усети дъждовните капки по лицето си. Вдигна поглед и съгледа голяма дупка в предното стъкло. Краищата й бяха назъбени, а през нея се виждаше грамадната глава на динозавъра.
Динозавърът гледаше право в него.
Побиха го ледени тръпки, когато главата се устреми към него със зинала паст. Металът изскърца под зъбите на животното и Тим долови вонящия му дъх, когато дебелият език се пъхна в колата през дупката в стъклото. Тим усети горещата пяна от слюнката на динозавъра, докато езикът опипваше вътрешността на автомобила. После звярът нададе рев, който прокънтя оглушително в тясното купе на колата.