Фурията на курсора

— Тоалетни? — попита, като повиши глас, Сирил. — Проверката на доспехите и бойното оръжие трябва да приключи до зори, трибун.

— Н-но защо?

— Може би това не е толкова важно, колкото нощните запои в клуба, трибун — кисело каза Сирил, — но на капитаните им трябват трибуни по снабдяването, защото искат да бъдат сигурни, че легионерите им ще имат брони и мечове, когато тръгнат в битка.

Напрегнато мълчание обхвана помещението. Тави почувства как гърбът му се изправя от изненада.

— Довършете проверките, трибун. Ако е необходимо, ще ги правите по пътя, но ще ги довършите. Свободен сте — Сирил насочи вниманието си от Грахус към останалата част от стаята. — Току-що получих съобщение. Ние сме в състояние на война.

Тихи откъслечни въпроси се понесоха сред офицерите в палатката.

— Получих заповед. Трябва веднага да се придвижим на запад в посока град Елинарх. Там се намира единственият мост над западния приток на Тибър. Първи алерански трябва да обезпечи защитата на този мост.

Офицерите отново зашепнаха тихо и удивено.

Трибунът по поддръжката Кадиус Адриан направи крачка напред. Гласът му беше дълбок и много тих.

— Сър. А звездите?

— Какво за звездите? — попита Сирил.

— Знаем ли защо са променили цвета си?

— Трибун — спокойно каза Сирил. — Звездите не са грижа на Първи алерански. Нашата единствена грижа е този мост.

От което Тави заключи, че капитанът очевидно няма идеи по този въпрос.

Валиар Маркус направи крачка напред от мястото си при отсрещната стена на палатката и каза:

— Капитане. С цялото ми уважение, сър, но повечето от рибките не са готови.

— Имам заповеди, Първо копие — каза Сирил. Той погледна отново към офицерите и продължи: — А сега те са и ваши. Знаете задълженията си.

После вдигна брадичка и каза:

— Тръгваме на разсъмване.