Светлият лик на смъртта

— Ще го имам — позасмя се Коротков. — А между другото говори ли ви нещо името Стрелников?

— Стрелников ли? — учудено попита Виктор.

— Да, Владимир Алексеевич Стрелников.

— Кой е той?

— Доскоро беше президент на Фондацията за развитие и подкрепа на хуманитарното образование. Чували ли сте за такъв човек?

— Не, никога.

— А изобщо за тази фондация чували ли сте?

— Не. Аз работя в друга област, нямам нищо общо с хуманитарното образование.

— Значи така, Виктор Александрович, аз отивам във вашия елитен клуб на любителите на конния спорт, а вие през това време хубавичко си помислете дали някога животът не ви е срещал с господин Стрелников. Разбрахме ли се?

— Я слушайте, престанете да си играете на демокрация! — кипна Дербишов. — Не е нужно да се преструвате, че можете приятелски да се разберете за нещо с мен. Държите ме в дранголника, аз съм изцяло във вашата власт и имате всички възможности да ми се подигравате и да ме унижавате. Сега вие ми нареждате и не мислете, че не го разбирам. Не се опитвайте да омекотите положението и да представяте нещата, сякаш съм бил лишен от свобода в мой интерес. Няма да се откажа да се оплача от вас и да ви съдя. Ще занимая всички инстанции, но вие и вашият следовател Олшански ще бъдете уволнени! Не се опитвайте да ме направите свой съюзник — няма да успеете! Аз ще изтърпя тези три дни, а когато ме пуснете оттук, ще видим кой е бил прав и кой виновен за всичко.

— Добре, ще видим — въздъхна Коротков. — Но вие все пак си помислете за Стрелников. Това е особено важно, в случай че наистина не сте виновен за нищо.

— Вие тепърва ще ми се извинявате! — с омраза изрече Дербишов.

— Ще ви се извиня — кимна оперативният работник и натисна копчето, за да извика милиционер, който трябваше да отведе задържания обратно в килията му. — Няма да ми е за пръв път. Впрочем, за да ми е по-лесно да намеря вашия тайнствен фотограф, моля да ми кажете имена на хора, които ходят на тренировки по едно и също време с вас.

— А ако откажа? — гордо вирна брадичка Дербишов.

— Тогава ще трябва да разпитвам всички членове на клуба поред. Това ще отнеме повече време и се страхувам, че няма да се справя за три дни. Съгласете се, ще бъде далеч по-добре, ако след три дни успеем да докажем, че ви е снимал зложелател, и дори успеем да го намерим и да разберем с каква цел го е направил. Тогава ще ви пуснем с чиста съвест. Инак може да бъде поставен въпросът за вашето арестуване. Докато не установим със сигурност, че не сте си кореспондирали с убитата жена, ще бъдем принудени да ви подозираме. Изясни ли ви се положението?