Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— И пак захвърчаха долари към тавана?
— Да. С едно изключение. Част от парите, и то немалка част, напъха в джоба си. И се отправи не към изхода, а влезе в една добре позната ми стая, при един пак така добре познат за мен човек, който се занимава с доста доходен бизнес…
— Търговия на оръжие?
— Наложи се да чакам Уест към четиридесет минути. Беше влязъл с празни ръце, а излезе с куфарче. Трябваше да избирам между две възможности. Да продължа обиколката с него или да разбера с какъв багаж си отива. Избрах втората. Очевидно сбърках. Впрочем кой можеше да очаква подобно развитие на нещата?
— Успяхте ли да узнаете с какъв багаж си е тръгнал?
— Четири гранати и автоматичен пистолет.
— В колко часа напусна казиното на „Рождественка“?
— Моят часовник показваше три и петнайсет.
— Във вилата е пристигнал в четири и двайсет. Излиза, че от „Рождественка“ е потеглил директно натам. По наши изчисления той се е прибрал от Шереметиево в Москва около единайсет часа. А вие, Алексей Петрович, сте го видели в казиното на „Цветния“ някъде след един… Остава да разберем къде е прекарал тези два часа и нещо. Всъщност аз изпратих двама души от криминалната в сградата, където е апартаментът му…
— Разрешете — придърпа Кроткия телефонния апарат модел „Асистент“. — Лельо Настя?… Че кой друг?… Работа, лельо Настя, работа… Добре си със здравето?… И слава богу!
Турецки бе поразен от промяната, станала пред очите му. Допреди малко пред него седеше важен господин, който говореше непринудено и уверено, едва ли не басово, а сега премина на някакъв противен писклив тенор, лицето му доби простовато изражение, от очите му изчезна проницателният поглед.
— Друго лекарство ще ти донеса, лельо Настя… Добре, става… Кво прави там моят приятел?
Кроткия натисна един бутон на апарата и в кабинета се чу женски глас.
— … идва, Льоша, идва! Нали дъщерята ми дойде на гости, та съвсем се бях отвеяла! И кога погледнах часовника, Божичко, то станало десет и половина! Че като се юрнах! На бърза ръка оправих и почистих, и тъкмо се прибрах, ето ти го, той пристига! И пак ми даде стотачка, Льоша!
— Трупай ги, лельо Настя, спастряй си ги. Само не ги давай на зетя. Ще ги пропие тоя поразник! — засмя се Кротов.
— И побърза да се качи. Един такъв весел-весел… Ама защо ти разправям? Твойте момчета всичко ще ти кажат!
— Момчетата ли? В сиви костюми, нали?
— Същите. С червени книжки. Веднага разбрах, че ти ги пращаш.
— Правилно си разбрала, лельо Настя — въздъхна Кроткия. — Та казваш, побърза да се качи. И весел. Това ли е всичко?
— Не минаха и пет минути и го видях да тича по стълбите надолу. Като луд, Льоша! Не приличаше на себе си. Качи се в колата и полетя…
— И кой го е уплашил така?
— Ми знам ли! Трябва да е квартирантът.
— Какъв квартирант, лельо Настя? Помисли, какъв квартирант му е притрябвал на един милионер?
— Абе да, така си е! Сигур е приятел на Андрей Андреич… Сериозен, строг. Веднъж чух, че май идва с някаква жена.
— Млада?
— Жената ли? Че можеш ли ги разбра сега? Виждаш как се разкрасяват… Отзад гледаш пионерка, а отпред — пенсионерка!
— Тоя квартирант шофьор ли го вози, или сам кара колата?
— Сам. Колата му е кафява. Дълга.
— Волгата също е дълга…
— Не, Льоша, не е волга. Чужбинска е.
— Сигурна ли си, че е кафява?
— Още не съм кьорава бе, Льоша! А, сетих се. Форд! Нали децата все по двора играят. А там е пълно с коли, няма къде да се завъртиш! Та те ги определят коя каква е, това, викат, е „мерчо“, това е… Дори не мога да ги повторя! А това, викат, е форд.
Турецки извади на бюрото си снимка на Саргачов.
— Лельо Настя, ако ти покажа снимката на тоя квартирант, ще го познаеш ли?
— Че как няма да го позная? Той не тича като луд, стъпва бавно и важно, поздравява.
— Ми тогава ще взема да прескоча, лельо Настя.
— Кога да те чакам?
— След час.
— Ела, миличък, заповядай. За идването на дъщерята съм напекла банички. От твойте, любимите. Със сушена калина. Ела.
Кроткия постави слушалката на вилката, върна бутона в предишното му положение и премести апарата към Турецки.
— Това се казва добра работа! — похвали го Грязнов.