Английският шпионин [bg]

— Колко му беше платено?

— Десет милиона.

— Предварително?

— След приключване на задачата.

— Моята смърт?

Назари погледна към Келър и отвърна:

— И неговата също.

Което ги отведе отново до Копенхаген. Онази вечер Алексей Розанов бил изнервен, но и развълнуван. Първата мишена била набелязана. Единственото, което трябвало да направи Розанов, било някой да прошепне името на Куин в ухото на израелското и британското разузнаване. Той поискал от Назари да бъде негов пратеник, но Реза незабавно му отказал.

— Защо?

— Защото не желаех да правя нещо, което би могло да застраши положението ми пред господин Тейлър.

— Какво те накара да промениш решението си?

Иранецът запази мълчание.

— Колко ти плати той, Реза?

— Два милиона.

— Къде са парите?

— Той искаше да ги депозира в московска банка, но аз настоях за Швейцария.

Габриел поиска от Назари името на банката, номера на сметката, както и всички пароли. Иранецът предостави информацията. Банката беше в Женева. Неотдавна Службата бе сметнала за необходимо да разгледа баланса на финансовата институция. Нямаше да е никак сложно да се доберат до парите на Реза.

— Предполагам, че не си споменал нищо за това на Мохсен Есфахани.

— Не — отговори Назари след кратко колебание. — Мохсен не знае нищо.

— А жена ти? — попита Габриел. — На нея спомена ли ѝ за парите?

— Защо ме питаш за това?

— Защото съм любопитен по природа.

— Не — отвърна иранецът отново след кратко колебание. — Жена ми не знае нищо.

— Може би трябва да ѝ кажеш.

Алон взе от Михаил един мобилен телефон и го подаде на Назари. Иранецът се втренчи неразбиращо в апарата.

— Хайде, Реза. Обади ѝ се.

— Какво сте направили?

— Задействахме противопожарната аларма.

— Какво означава това?

Обяснението му даде Яков:

— Помниш ли убежището, което създадохме за теб и семейството ти, Реза? Убежище, което не е било необходимо, защото ти никога не си бил искрен?

Паниката плъзна като горски пожар по лицето на иранеца.

— Обаче ти никога не си споменал нищо за това на съпругата си — продължи Яков. — Всъщност си запазил убежището за всеки случай, ако нещата тръгнат катастрофално за теб във ВЕВАК и имаш нужда от пристан в бурята. Единственото, което трябваше да направим, бе да задействаме противопожарната аларма и те…

— Къде са те? — прекъсна го Назари.

— Мога да ти кажа къде не са, Реза, и това е Ислямска република Иран.

В хлътналите очи на иранеца се появи заплашително спокойствие. Те се преместиха бавно от Яков към Габриел.

— Току-що допусна грешка, приятелю. Човек като теб най-добре знае опасностите, които крие вземането на прицел на невинни членове на семейството.

— Това е едно от най-големите предимства да бъдеш мъртъв, Реза. Вече не ме възпира гузна съвест. — Алон замълча, после добави: — Това прояснява мисълта ми. — Отдръпна мобилния телефон. — Въпросът е дали проясних и твоето мислене.