![Смъртта на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/9/smrtta-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
— Казах ви да го пуснете. — Замълча. — Този лъжечовек, както го наричахте. Заслужи си името.
— Какво си Намислил, висш-Айрънджейд? — каза строго Лоримаар.
Дърк вдигна Гуен и я сложи внимателно отзад в най-близката въздушна кола. Беше отпусната, но дишането ѝ бе равномерно. След това се пъхна в седалката на водача и зачака, като разтриваше китките си, за да възстанови кръвообращението.
Всички като че ли бяха забравили за него. Лоримаар висш-Брайт все още говореше.
— Признаваме правото ти да се изправиш срещу Мирик, но трябва да е единичен, защото Тераан Брайт Наларис лежи мъртъв. Тъй като твоят тейн предизвика първи…
Джаан Вайкъри беше извадил лазерния си пистолет.
— Пуснете го и се отдръпнете.
Лоримаар, стъписан, пусна ръката на Мирик и бързо отстъпи встрани. Бретан се поколеба.
— Висш-Айрънджейд — изстърга гласът му, — заради твоята чест и неговата, заради твоята крепост и твоя тейн, прибери оръжието си.
Вайкъри се прицели в младежа с половин лице. Бретан потръпна, след това пусна Мирик и се отдръпна, като сви рамене.
— Какво става? — извика с пронизителен глас едноръкият старец. — Какво прави той?
Никой не му обърна внимание.
— Джаан — заговори с ужас Гарс Янацек. — Успокой се. Свали оръжието си, мой тейн. Аз предизвиках. Аз ще го убия заради теб.
Хвана Джаан за ръката.
А Джаан Вайкъри я издърпа и насочи пистолета си срещу Гарс.
— Не. Стой назад. Няма да се месиш, сега не. Това е заради нея.
Лицето на Янацек потъмня. Нямаше усмивки този път, помен нямаше от вечния му хумор. Дясната му ръка се стегна в юмрук и той бавно го вдигна пред лицето си. Желязо и жар-камък блеснаха между двамата Айрънджейд.
— Нашата връзка — каза Янацек. — Помисли, мой тейн. Моята чест, и твоята, и тази на нашата крепост. — Гласът му беше гробовен.
— А нейната чест? — каза Вайкъри. Махна нетърпеливо с лазера си, принуди Янацек да се отдръпне и отново се обърна срещу Мирик.
Сам и объркан, Мирик като че ли не разбираше какво се очаква от него. Гневът му го беше оставил, макар все още да дишаше с усилие. Вадичка слюнка, порозовяла от кръв, се стичаше от единия ъгъл на устата му. Той я избърса с опакото на ръката си и погледна колебливо Гарс Янацек.
— Първият от четирите избора — заговори. — Аз избирам формата.
— Не — каза Вайкъри. — Ти не избираш. Обърни се към мен, лъжечовеко.
Мирик запремества поглед от Вайкъри към Янацек и обратно.
— Изборът на форма — повтори сковано.
— Не — каза отново Вайкъри. — Ти не даде никакъв избор на Гуен Делвано. Тя поиска да се изправи срещу теб честно, в дуел.
Мирик го изгледа объркано.
— Тя? В дуел? Аз… тя беше жена, лъжечовек. — Кимна, сякаш с това беше решил всичко. — Тя беше жена, Айрънджейд. Полудял ли си? Тя ми се подигра. Жена не се дуелира.
— И ти не се дуелираш, Мирик. Разбираш ли? Ти…
Стреля и половинсекундов импулс светлина порази Мирик ниско, между краката, и той изкрещя…
— … не… — и стреля отново, и прогори Мирик в шията точно под брадичката, а после изчака, докато мъжът падаше, а лазерът му презареди…
— … се… — продължи Джаан петнайсет секунди по-късно и с думата изригна светлина, която опърли гърчещата се фигура в гърдите. Вайкъри вече отстъпваше назад, към въздушната кола…
— … дуелираш! — завърши той, наполовина вътре и наполовина извън колата, и с думата лумна четвърти взрив светлина, и Лоримаар висш-Брайт Аркелор вече падаше с полуизвадено оръжие.
После вратата се затръшна и Дърк шибна бутона на гравитационната решетка, изтласкаха се рязко напред и нагоре, и навън, и бяха до средата на арката на изхода, когато лазерният огън засъска и запердаши по бронята.
10
Беше нощ. Въздухът над Мерата беше черен кристал, чист и студен. Ветровете бяха лоши. Дърк беше благодарен за тежко бронираната кола на Брайт и за топлата ѝ, напълно изолирана кабина.
Задържа ги на стотина метра над равнините и полегатите хълмове и тласна колата напред възможно по-бързо. Преди Предизвикателство да изчезне зад тях, погледна назад да види дали ги преследват. Не видя никакви признаци за това, но градът на емерелите улови погледа му и го задържа. Високо черно копие, което скоро щеше да се изгуби на фона на още по-черното небе; напомни му някак си за огромно дърво, попаднало в горски пожар, вече без клони и листа, без нищо освен овъгления стърчащ ствол, смътно ехо на доскорошния си блясък. Спомни си Предизвикателство, както Гуен му го бе показала първия път, когато бе поискал да види град с живот: ярък на фона на вечерта, невероятно високо и блестящо сребро, увенчано от издигащите се вълни светлина. Сега беше мъртва коруба и също тъй мъртви бяха мечтите на строителите му. Ловците на Брайт убиваха не само хора и животни.