Смъртта на светлината [bg]

Лицето на Мирик се наля с кръв, след това побеля, после потъмня отново.

— Бетейн-кучка — изръмжа той. Спазъмът отново премина по лицето му и този път всички видяха. — Подиграваш ми се. Един дуел… моят тейн… а ти си жена!

Завърши с крясък, който стъписа мъжете и накара хрътките да завият отново. После избухна.

Ръцете му се вдигнаха над главата, свиха се в юмруци и се отпуснаха, и той я удари през лицето, докато тя отстъпваше пред яростта му, и изведнъж се хвърли върху нея. Пръстите му се стиснаха около гърлото ѝ и той налетя, докато тя отстъпваше назад, а след това се търкаляха и търкаляха, и се блъснаха в страната на една от въздушните коли. Мирик беше отгоре, Гуен затисната под него, ръцете му стиснали гърлото ѝ. Той заблъска главата ѝ във въздушната кола, веднъж, и още веднъж, и още веднъж, и крещеше нещо на стар каваларски.

Дърк се надигна, но не можеше да направи нищо с вързани ръце. Гарс направи две стъпки напред. Джаан Вайкъри също най-сетне се задвижи. Но този, който първи стигна до тях, беше Бретан Брайт Лантри — задърпа Мирик от Гуен. Лоримаар също се притече и двамата с Бретан го задържаха.

Гуен лежеше отпусната, главата ѝ бе опряна на металната плоча на вратата, където Мирик я беше блъскал. Вайкъри клекна до нея и пъхна ръка под раменете ѝ. Тилът ѝ остави петно кръв по метала.

Янацек също клекна, бързо, и напипа пулса ѝ. Изправи се и се обърна към мъжете на Брайт, стиснал устни от гняв.

— Тя носеше нефрит и сребро, Мирик. Ти си мъртъв. Обявявам дуел.

Мирик беше спрял да крещи, макар че се беше задъхал. Една от хрътките нададе вой и затихна.

— Жива ли е? — попита Бретан със стържещия си глас.

Джаан Вайкъри вдигна очи към него, с толкова странно изопнато лице, колкото беше на Мирик допреди малко.

— Да.

— Късмет — каза Янацек. — Но не благодарение на теб, Мирик, нито ще промени нещо. Избирай!

— Освободете ме! — каза Дърк.

Никой не помръдна.

— Освободете ме! — извика той.

Някой сряза връзките на китките му.

Той отиде при Гуен и клекна до Вайкъри. За миг погледите им се срещнаха. Дърк огледа тила ѝ, където тъмната ѝ коса вече започваше да се слепва от кръвта.

— Сътресение най-малко. Може би счупен череп, може би по-лошо. Не знам. Има ли медицинско оборудване? — Огледа ги един по един. — Има ли?

Отговори Бретан:

— Нищо не функционира в Предизвикателство, т’Лариен. Гласът се би с мен. Градът няма да се отзове. Трябваше да го убия.

— Нея местете тогава — каза Дърк. — Може би е само сътресение. Трябва да лежи неподвижно.

Колкото и да не беше за вярване, Джаан Вайкъри я остави в ръцете му и се изправи. Махна на Лоримаар и Бретан, които държаха Мирик, и каза:

— Пуснете го.

— Да го пуснат?! — Янацек го погледна озадачено.

— Джаан — каза Дърк, — остави го. Гуен…

— Качи я в колата — каза Вайкъри.

— Не тя не бива да…

— Не е безопасно тук, т’Лариен. Качи я в колата.

Янацек се мръщеше.

— Мой тейн?

Вайкъри отново се обърна към Брайт.