Диамантен меч, дървен меч [bg]

Кицум също се огледа и изсумтя, замърмори. Облаците вече бяха закрили небето.

„Накъде вървим? - помисли си Ахата. - Накъде и защо? Пороят наближава... Почти е тук. Онфим се отърва... Вече нищо няма значение"

Старият смешник внезапно спря и присви очи към нещо сред изкривените усукани дънери. Боклучавите дървета замлъкваха, нечути от никой, освен от момичето Дану. Зелените им, пълни с бяс гледала се захлупваха, гората посрещаше Пороя. Ала Кицум бе забелязал нещо друго. Шареше с очи по рохкавата пръст, струпана на куп, висок почти половин човешки ръст. Приличаше на огромна къртичина.

- Богове истински, стари, млади и нови... - прошепна клоунът. -Откъде се взеха тук тия!... Никога преди не са стигали толкова на север...

Кицум млъкна и грабна ръката на девойката. Задърпа я и тя се остави да изминат няколко крачки, преди старецът да успее да отпуши гърлото си:

- Бързо, Ахата! Имаме шанс! Може и да успеем! Повлече я към фургона и като кресна на останалите, които мигаха насреща им:

- Не се мотайте! Това са тунели на тарлинги! По тях можем да стигнем до Хвалин!

- Тарлинги? - заекна Евелина. - Ами че те ще те излапат начаса! По-добре тук, под Пороя!

- Както искаш! - озъби се Кицум. - Аз ще опитам! Данке, вземай оръжие и храна! И злато вземи... Току-виж се измъкнем...

Въпреки бързането клоунът действаше точно и без припряност. Окичи се с оръжие - навиците на воин проличаха съвсем ясно. Ахата едва успяваше да го следва.

- Ех, с вас съм! - възкликна отчаяно Трош. Подир младока се втурнаха Таниша, а после и останалите. Нодлик дърпаше Евелина, която се опита да се запъне.

За нула време награбиха оръжие и торби с храна. Златото изчезна още по-бързо. Медните и сребърни монети останаха да си лежат.

- След мен! - провикна се Кицум.

Рохкавата къртичина се приближаваше с всяка тяхна крачка-скок.

Клоунът държеше маслен фенер. Не беше кой да е светилник, а точно онзи, който Онфим бе купил в Остраг. Зареждаше се с пречистено три пъти масло и можеше да гори по три дни. - Влизайте! Трябва да се отдалечим и да стигнем колкото се може по-дълбоко, преди да е шурнал Пороят!

- Досега никой не се е спасявал в ями! - задъхана извика Евелина.

- Предложи нещо по-умно тогава! - изрева Кицум. - Не можеш, нали?

Трай си тогава! Тарлингите ровят по цели левги! И със сигурност са прокопали къртичините си до старите катакомби на Хвалин!

- Откъде знаеш!? - изквича жената.

- Защото са били стражеви създания на елфите и Дану! Щом са тук, значи са дошли от града! Трош! Ти си пръв! Влизай!

Просто душният младеж не възрази. Пое подадената му от клоуна брадва и скочи право в купчината, която подаде и с шум се срути навътре заедно с младежа...

Изминаха секунда, две... сърцата на трупата отброиха няколко удара повече.

- Скачайте! - глухо се донесе изпод земята. Не е високо... ама много тъмно. Да ми бяхте дали фенер, господин Кицум?

Дори Евелина нямаше нужда от подканване. Тя се втурна към дупката преди клоуна. Останалите се изсипаха в тунела като грах в тенджера.