Детето на нощта [bg]

- Той е разярен, Дензър. Ти не оправда доверието му, а случи­лото се между него и Незнайния снощи го е наскърбило. Но Хи­рад принадлежи към Гарваните. Ние бяхме най-важни в живо­та му, макар че през последните години се бе посветил на драко­ните. Няма да ни зареже. Признавам, че се съгласи да ти помог­не, защото Каан го накараха. Но щом е дал дума, няма да се от­метне, ако ще да си навлече гибел. Ето какво означава да си един от нас. - Елфът пак поклати глава. - Вярвах, че си го разбрал...

- Но ние не сме отряд от почти шест години!

- За Хирад няма никакво значение.

Незнайния ги слушаше и се питаше дали Илкар е прав. Иска­ше му се да е така, но бе видял изражението на Хирад преди да си тръгне от бивака. Не беше наскърбен, а потресен. И ако варвари­нът не успееше да си обясни какво стана и да го приеме, нямаше да се върне, защото за него отрядът вече не би съществувал.

- Това обаче не променя факта, че сме пленници, не ми поз­воляват да опитам още веднъж мисловна връзка, а той... - Ден­зър грубо посочи с пръст Незнайния -... уж трябваше да бди на пост. Ама че Закрилник се оказа!

- Май отскоро любимото ти занимание е да настройваш сре­щу себе си единствените хора, на които можеш да разчиташ - сопна се Илкар, а ушите му чак почервеняха от раздразнение.

- Но пък казвам истината, нали? - неотстъпчиво се вторачи в него Дензър.

- Дензър, вече не съм твой Закрилник и ти не си мой Пове­реник - тихо и заплашително изрече Незнайния. Опитваше се да прикрие колко е уязвен. А може би наистина подведе други­те двама... - Как да допуснем, че такава войска ще препуска неуморно цяла нощ, за да ни залови?

- Но ти не чу, че доближават! - инатеше се Дензър. - Как е възможно? Цели двеста конници!

- Дарик дойде сам в бивака.

- И защо не го уби? - неприязнено попита Дензър.

- Защото така те закрилях - безстрастно отговори Незнайния. - И защото не ми се искаше да заприличам на игленик, когато скритите между дърветата елфи ме надупчат със стрели. Ти мо­же би си убеден в способността си да надхитриш някак стрелци с лък, двеста кавалеристи и две дузини магове, готови да ни пора­зят отДалеч с нападателни заклинания. Аз не мога. Впрочем още си жив тъкмо защото реших да не се бия безполезно.

- И какво като съм жив? Очевидно е, че твоят добър прия­тел Дарик този път е против нас. Едва ли ще ни пусне да шета­ме свободно из града. Ти изобщо ли не слушаше какво ти гово­рех досега? Единствен аз мога да спра това бедствие.

- Бъди по-търпелив - посъветва го Незнайния.

Вече разбираше защо Хирад вечерта не оправда прякора си Хладнокръвния, но съзираше и отчаянието в очите на Дензър, който пък не виждаше колко омърлушен е Дарик. На генерала никак не му се искаше да се отнася с Гарваните като със зат­ворници. Но безпрекословното изпълнение на заповеди беше сред качествата, превърнали го в прославен пълководец.