За честта на крадеца [bg]

— Тоест ще имаш с какво да притиснеш онзи, при когото книгата попадне накрая, независимо дали е имперски служител, или престъпник.

Джелем сви рамене.

— Общо взето, така е. Убедил съм се от собствен опит, че винаги е полезно да си осигуриш средство за натиск.

— Този път то може да се окаже твърде опасно.

— Сечивото не е опасно, опасна е ръката, която го държи.

Облегнах се на възглавницата и се замислих. Предложението на Джелем беше изгодно за него — колкото повече знаеше, толкова по-лесно можеше да си осигури предимство. А ако можех да съдя по намеците, които ми подхвърляше, той вече бе поровил усърдно в книгата. Само че това нямаше да му помогне, ако не знаеше с кого да подхване игра, а от кого да стои настрана.

Какво можех да му кажа? Твърде много. Уж започнах с две отделни задачи — да разчистя една бъркотия и да си взема изчезналата реликва, а затънах в гадна плетеница, в която се набъркаха сестра ми, наемни убийци, Сиви принцове, война между сродници, Бели пояси, а сега и отдавна мъртва Недостижима и нейните писания за имперска магия. Знаех, че мога да споделя повечето сведения с Джелем, без да издам Келс или Деган, и въпреки това идеята никак не ми допадаше.

Аз съм нос и по инстинкт се стремя да пазя каквото знам в тайна, докато не разнищя всичко докрай. Този път обаче не ми се вярваше да живея достатъчно дълго, ако не разбера на какво съм се натъкнал.

Пък и исках да знам за какво е цялата тази бъркотия.

— Имаш ли семена? — попитах Джелем.

Той бръкна в единия си ръкав и ми подхвърли кесийка. Изсипах в шепата си две от тъмните топчета, потърках ги набързо с пръсти и ги лапнах. Великолепен аромат.

— Трябва да си мълчиш за това, което ще чуеш — казах след малко. — Знам, че не мога да очаквам да не се възползваш от сведенията, но не бива да се разчува. Разбрахме ли се?

— Напълно.

— Добре.

Разказах му как бях изпратен да очистя Федим, как подслушах под решетката на канала онзи разговор, как се опитваха да ме премахнат. Също и за изчезналата реликва, за ивиците хартия, за Железния Деган, Сивата принцеса и Десетте пътя. Джелем научи всичко, което беше свързано с книгата на Йоклаудия, Десетте пътя, стълкновението между Нико и Келс, дори за разговора насън със Сивата принцеса. Не споменах само, че съм дълъг нос, нито Клетвата, разменена с Деган, нито кръвната си връзка с Кристиана.

Когато най-сетне затворих уста, Джелем мълча дълго. Бавно поклащаше виното на дъното на чашата си и зяпаше играещата по ръба й светлина. Накрая заговори тихо, сякаш беше далече.

— Сънят… Този сън ме… притеснява.

— Не само тебе — уверих го.

Той завъртя глава.

— Не говоря за предупреждението на жената, макар че според мен е добре да се вслушаш в думите й, за да се опазиш.