За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
— А за какво говориш?
Джелем вдигна глава и ме погледна.
— Намесата в сънища е… Просто никой не го прави. Поне аз не съм чувал за това. Не и в империята.
— Но другаде го правят, така ли?
— Има истории, които се разказват в най-старите уаджик талс в Джан… да речем, че са академии за магьосници, но вие нямате нищо подобно тук. Истории за древни майстори, които умеели да прекрачват от една действителност в друга, както ние минаваме от стая в стая. Тези проучвания са забранени отдавна. Деспотите решили, че наподобяват твърде много пътешествията на нашите богове, следователно са някакво светотатство. Говори се, че първата стъпка в това странстване е способността да проникнеш в чужди сънища.
— Да не ми подсказваш, че и някой джански язани се домогва до книгата?
— Не. Казвам, че щом сънят ти е бил насочван, значи човекът, който го е направил, владее форма на магия, забранена в моята родина от много поколения. Не знам дали вашата имперска магия дава такава власт.
— Но защо е цялото това суетене? — попитах. — Защо не са използвали магия, за да си намерят проклетата книга?
— По две причини. Първо, много трудно е да използваш магия, за да намериш предмет. Ако не познаваш до последната подробност онова, което търсиш, шансът да откриеш на кое място е то си остава нищожен и в най-добрия случай. Едва ли можеш да се справиш по-зле, ако хвърляш ези-тура на всяко кръстовище в града. Второ, ако подозираш, че и други могъщи магьосници, а и самият император, се стремят да придобият същия предмет, ще искаш ли да се разчуе, че им се пречкаш?
— Забравяш — възразих, — че аз правя точно това. Непрекъснато.
— Е, ти си глупак. — Джелем поклати глава. — Хората, които искат книгата, няма да си търсят белята като тебе. От самото начало са разбирали колко висок е залогът, докато ти тепърва започваш да проумяваш рисковете.
— Хайде, кажи ми най-после какво й е особеното на тая скапана книга.
Джелем сложи чашата на масата и взе книгата. Кориците й проскърцаха тихо, сякаш се възмутиха.
— Както вече ти обясних — той започна да разгръща коравите листове със смущаващо безразличие към окаяното им състояние, — още не съм съвсем сигурен какво съдържа. Изписването е особено и още не съм го проумял докрай. Да не говорим, че онова, което смятате за теория на магията във вашата империя, все още ме озадачава понякога. Джанската магия изобщо не е толкова чудата.
— Не си търси оправдания — скастрих го. — Говори по същество.
Той помълча колкото да ме опари с поглед и продължи да разлиства книгата.
— Това е личен дневник. Част от написаното е посветено на политиката в императорския двор, друга част — на магията. Трудно се различават. Йоклаудия е прескачала от тема на тема като развълнувано дете — подобно на мнозина други в империята, тя явно никога не е изучавала реторика. Но когато споменава магия, няма съмнение, че мисли за имперската разновидност. Пък и става ясно, че Йоклаудия Неф е била сред личните съветници на императора в магическите дела, част от кръга на най-приближените. Когато е искал на нещо или на някого да бъде наложено заклинание, тя е била сред хората, на които е разчитал. Сведения, наказание, отбрана, влияние… Вършила е всичко това за императора.
Подсвирнах тихичко.
— Ама че Недостижима…
— Такава е трябвало да бъде, за да прави заклинания за императора или върху самия него. Но не това е най-интересното в книгата.
— Така ли?
— Точно така. — Той ми подаде книгата и посочи едно място на отгърнатата страница. — Прочети този текст.
Оказа се, че книгата не е толкова зле, колкото си представях. Държал съм религиозни и исторически писания, които бяха по-скоро гнилоч, отколкото книги, а повечето от тях не бяха и на една трета от годините на тази. Да, имаше следи от вода — и стари, и нови, тук-там мастилото бе избледняло, а подвързията — разхлабена. Но книгата си бе цяла и годна за четене. Ако не бяха следите от калта в Изтърбушеното, можех да os заблудя, че досега е съхранявана в библиотека.
Завъртях книгата към светилника. Джелем беше прав за ужасното изписване. Йероглифите бяха стилизирани и изписани твърде небрежно. Трудно различавах в тях смислени знаци.
— Я да видим… — промърморих. — „Открих, че все още имам затруднения с третия дял на… заклинанието. Дали е възможно пречката да е в насочването? Вероятно, но подозирам, че по-скоро се дължи на самата същност на магията. Съгласно Теоремата на Хистия…“
Погледнах Джелем.
— Каква е тази Теорема на Хистия?
— Бъди по-търпелив. Чети нататък.