Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Не знае коя си.

— Не си ли му казала?

— Все още не.

— Изключително дискретно от твоя страна. Бях сигурна, че ще му кажеш.

— Доста е сложно — отвърна Бриджит. — Не знам как би го приел. Детегледачка, която е издирвана за убийство.

— Разбирам.

— Освен това не знае нищо за мрачните настроения на Санди.

— Умееш да пазиш тайна — подхвърли Фрида.

— По-скоро умея да преценявам дали мога да издам нечия тайна. Помни това, когато говориш с Ал.

Ал взе телефона.

— Какво мога да направя за теб?

— Малко ми е неудобно — започна Фрида. — В момента съм пред къщата ви, но трябва да те питам нещо и предпочитам да е на четири очи.

— Какво? В момента си отвън?

— Да.

— Но не искаш да влезеш?

— Точно така.

— Изобщо не те разбирам, но след малко излизам за сутрешно бягане. До пет минути ще съм при теб.

Той се приближи към нея тичайки — слаба кокалеста фигура с изпъкнали лакти, колене и пищяли.

— Бриджит казва, че искаш да научиш нещо във връзка с работата на Санди. Но защо те интересува това? И защо държиш да разговаряме навън?

Ал не знаеше коя беше тя в действителност, а на нея й беше трудно да започне да му обяснява точно сега.

— Не преставам да мисля за смъртта на Санди и междувременно излязоха наяве някои неща. — Докато говореше, усети върху себе си погледа на почти безцветните очи на Ал, като в същото време осъзна колко блудкаво звучаха думите, които изричаше.