Нови римски разкази [bg]

семейството при нас вкъщи или да се поправи покривът. Предпочетох да направя второто: прекарах един час в ходене напред-назад от моята до неговата барака и после, под неспиращия пороен дъжд, се качих на покрива, наместих двата листа ламарина и ги затиснах с три-четири камъка, за да стоят неподвижни.

Ще повярвате ли? След всичко това, за да заспя отново, ми бяха нужни повече от два часа -дали поради големия студ, от който треперех, или от нерви, защото мислех как Сурунто, жена му и дечицата предизвикват у мен съчувствие, а аз не желаех да е така, но пък се ядосвах, че не искам, и накрая престанах да разбирам съчувствам ли им, или не. Жена ми усещаше безпокойството ми и не се стърпя:

- Защо не спиш? Те, тук до нас, с всичките си нещастия, спят, а ти си толкова по-добре от тях, а не спиш.

Нададох ухо: наистина, през тънката стена чух хъркането на Сурунто, и то какво хъркане. В някакъв смисъл това ме успокои и най-после и аз заспах.

На сутринта вече не валеше. Тъкмо тръгвах с количката и се появи Сурунто. Прав на прага, с шапка над очите, изрече, както обикновено, нещо неразбираемо. Този път не смятах да губя време и му рекох:

- Искаш да ми кажеш, че си безработен и нямаш пари и накратко, не можеш да ми платиш за месеца. Така ли е?

Той облещи очи и кимна утвърдително. Ядосан, му викнах:

- Слушай, опрощавам ти наема за месеца. Ще ми платиш, когато можеш. Засега ще живееш гратис в бараката, гратис, разбра ли?

Той кимна още веднъж, после избърбори нещо, като да каже:

- Благодаря ти, Господ да те благослови.

Тогава аз, съвсем побеснял, му креснах отново:

- И ако искате да готвите, елате тук, позволявам ви да ползвате кухнята. Разбра ли?

За трети път кимна утвърдително и си тръгна. Жена ми одобри жеста, но отбеляза:

- След като каза „а“, да беше казал и „б“ и да му предоставиш клозета.

Отвърнах:

- Ще му позволя скоро, но не мога да го направя веднага, искам да свикна с мисълта. Животни са, дори не говорят, не виждаш ли, че не могат да говорят?

А тя:

- Нека бъдем търпеливи с тях, дори да са животни, и те са християни.

А аз:

- Но междувременно, вместо да го изкачим първото стъпало, слизаме от него. А ако продължаваме по този начин, кога ще се изкачим?