Нови римски разкази [bg]

В най-тъмния ъгъл се намираше голямото желязно легло. Отворих широко очи, за да забележа вързоп парцали и две блеснали очи: болното момиченце. Изнервен от толкова мръсотия и от лошата миризма в помещението, приближих и сложих ръка на челото и: пареше. Тогава попитах майката и Сурунто, застанали зад мен:

- Това дете какво яде? Какво е яло?

Жената ми каза нещо с нейното обичайно нечленоразделно ломотене, което не разбрах и отчаяно се развиках:

- Възможно ли е за цялото това време, откакто сте в Рим, да не се научите да говорите като християни? Е, сега имам работа. Жена ми ще ви даде някакво ядене за детето. Но междувременно защо не поизчистите малко?

Последваха още неразбираеми звуци. Вдигнах рамене и излязох от бараката.

Този ден жена ми сготви не само за болното дете, а за цялото семейство. Успя също да накара онази дива жена да почисти бараката от многото боклуци, натрупани вътре. Вечерта момиченцето беше вече по-добре; след вечеря се оттеглихме всеки в своя дом. Малко преди полунощ започна да вали, по-точно от небето потече вода като от пробита бъчва. Ние с жена ми в леглото в тъмното се вслушвахме как водата струи на потоци безмилостна; и двамата мислехме едно и също. Накрая жена ми не издържа:

- Тези клетници отсреща, съжалявам ги. Нищо си нямат, нямат чаршафи, нямат одеяла, нямат възглавници; нямат нито чинии, нито тенджери, нито чаши; нямат обувки, дрехи, голи и боси са, циганори. А ти не искаш да им позволиш да ползват кухнята и клозета. На всичко отгоре им вземаш осем хиляди лири. В наше време това са добри пари.

- Знам, че са голи и боси, цигани. Но за мен тази барака е първото стъпало. Ако стъпя на него добре, ще се изкача понагоре. Тези осем хиляди са лостът, с който да прогоня мизерията. Не го ли разбираш? Те са под нас, а ние стъпваме на гърба им, за да се издигнем по-нагоре. Колкото до кухнята и клозета, за какво са им на тях? Те са животни и ако им позволя да ползват кухнята и клозета, ще ги превърнат в същото, което е тяхната къща; ти я видя и знаеш какво е.

Но тя настоя:

- Но сега аз трябва да готвя за тях, защото нямам сили да ги гледам как ядат студена храна и я приготвят върху бензиновия бидон. Колкото до клозета, знаеш ли защо детето имаше онази силна треска? Защото е трябвало да излезе през нощта под дъжда и да отиде навън по нужда.