Произход на политическия ред [bg]

Индийското политическо развитие започва с преселението на индоарийските племена от един район в южната част на Русия между Черно и Каспийско море. Някои от племената се отправят на запад и стават родоначалници на гърците, римляните, германците и други европейски групи. Друга група достига Персия на юг, а трета потегля на изток към Източен Афганистан и през долината Суат в Северозападен Пакистан достига Пенджаб във водораздела между Инд и Ганг. Днес кръвното родство на индоарийците вече може да бъде проследено чрез Y–хромозома и митохондриалната ДНК, но за първи път то е установено от лингвисти благодарение на езиковите прилики между санскрит, езика на индийските племена, и езици, на които се говори на запад и които са част от по–голяма индоевропейска група.

Ранните индоарийски племена били номадски скотовъдци, които отглеждали и се препитавали с говеда и вече били опитомили коня. Когато пристигнали в Индо–Гангската низина, заварили други общности, които нарекли даса, които вероятно били от друг етнос и говорели дравидски или австро–азиатски езици. През този период поведението на тези племена било много подобно на поведението на племената навсякъде другаде. Прекарвали времето си в набези срещу даса, плячкосвали добитъка им или се сражавали с други племена. При сблъсък със силна военна съпротива можели просто да се преместят в друга област, тъй като регионът бил все още сравнително слабо населен. Най–ранната Веда, Риг Веда[62], споменава много междуплеменни конфликти, появата на раджи или племенни вождове, както и свещеници, които осигурявали успех на племенните военни кампании. Индоарийците започнали да се заселват в Гангската долина и заменили скотовъдството с комбинация от скотовъдство и земеделие. Осъществили подобрения в земеделската технология, преминавайки от отглеждане на пшеница към отглеждане на ориз, което осигурило по–големи излишъци и следователно по– значителни пожертвования и обредни дарове. Приблизително по това време се променя статусът на кравата от главен източник на протеин (като при племената нуер) в тотемно животно, обект на благоговение.